— Какви подробности? — попита невярващо Чейз. — Мислех, че те използват телефоните „Куантис“ и ние не можем да ги подслушваме.
— Разговорите бяха по открити линии — каза Хавлок.
— Открити линии ли? — продължи Чейз. — Защо биха говорили открито за нещо, в което вече сме ги подозирали? Какво са говорили. Поели ли са отговорността?
— Не, не съвсем — отвърна Хавлок. — Не е било толкова конкретно. Но разполагат с подробности, които още не са пуснати в репортажите на медиите.
— Ами нали и те си имат разузнавателна служба — възрази Чейз. — Биха могли да получат тази информация от десетина различни източника.
Венабъл започна да крачи нервно. Цялата стая жужеше като кошер.
— Добре — каза той накрая, — не знам точната процедура, но ще се обадя по телефона. Искам две стратегически цели в Саудитска Арабия. Военни съоръжения с възможно най-малък брой цивилни жертви — не искам някой да започне да им съчувства.
— Тренировъчни лагери на „Ал Кайда“ — предложи Хавлок.
— Какви лагери на „Ал Кайда“? — попита Чейз. — Да не би да знаете за някой такъв?
— Не, но именно в това е красотата на тайната информация — отвърна съветникът по националната сигурност. — Можем да твърдим каквото си искаме. Кой би могъл да потвърди, че не е така?
Чейз се засмя с възмущение, но Венабъл като че ли хареса предложението и процеди през зъби нарежданията си с такава увереност, каквато никой от съветниците му не бе виждал от началото на кризата.
— Четири бойни глави — нареди той. — Най-малките тактически ядрени оръжия, с които разполагаме. Трябва да приключим с това сега и завинаги.
— Опасявам се, че няма да е толкова лесно, сър — обади се Ошински.
— Какво имате предвид? Като президент имам пълната власт да…
— Трябва да съгласуваме решението си с нашите съюзници от НАТО — уточни Чейз. — Трябва да подготвим съобщения и да им ги изпратим.
— Освен това трябва да изведем на позиция платформите за изстрелване — добави генералът. — Южно от Суецкия канал се намира нашият боен кораб „Интрепид“, но оттам не биха могли да изстрелват ракети, докато не им намерим безопасна позиция в Индийския океан.
— Съществуват и други съображения, засягащи вътрешната сигурност — посочи Чейз. — Трябва да обсъдим възможността от ескалация на отговора. Това би могло да доведе до въвеждане на военно положение — мобилизация на запасни части, използване на специалния правителствен самолет „Гейткийпър“. Нещата трябва да се координират с осемнайсет хиляди местни, щатски и федерални поделения за опазване на реда. Трябва да дадем време на федералната служба за спешни ситуации да подготви отбранителни операции и екипи за евентуална евакуация както в Ню Йорк, така и в Лос Анджелис и в други големи градове. Смятам, че трябва да посветим в операцията и Федералния резерв; не можем вече да гарантираме нормалната работа на банките.
— Не можем да пренебрегнем и нашите посолства и военни бази зад океана — добави генералът. — Трябва да променим нивото на бойна готовност. Това ще отнеме известно време.
— А и Сикрет Сървис няма да ви позволи да останете тук, Дейвид — каза Хавлок. — Не и сега.
— Какво искаш да кажеш? — попита Венабъл. — Бийчъм вече е в онази база, както и да се казваше. Къде предлагаш… къде смятат те… че трябва да отида?
— В Бронята — отвърна Ошински, — както сме свикнали да го наричаме. Това е въздушен команден и контролен център, предназначен да ви пази по време на началните етапи на една ядрена война.
— Ядрена война ли? — попита Венабъл. — Каква ядрена война? Говоря само за ограничени удари.
— Би трябвало да очакваме ответен удар — възрази Хавлок. — Специалистите от ЦРУ са разработили подобни сценарии. Те предсказват, че арабският свят ще възприема всеки едностранен ядрен удар като нападение срещу Мека и ще реагира обединен в единен фронт. Можем да очакваме ответни удари от Северна Корея и Иран. А и палестинците ще подскочат до тавана. „Ал Кайда“ ще призове към свещена война от Тихия океан до Европа и Африка.
Венабъл поклати глава. Беше на този пост само от месец, а му се налагаше да даде първата заповед за ядрена атака след 1945-та.
— Не мога да стоя мирно и тихо, докато те сеят разрушение в страната. Не е ли така?