СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ, прочете той през окуляра. Трите думи бяха изписани на самолета. След преклонението му към бога това бяха трите думи, към които бе най-силно привързан.
Елизабет Бийчъм беше започнала да организира своето правителство в сянка от момента, в който пристигнаха първите бронирани коли: четиридесет члена от всяка камара в Конгреса, държавният секретар, министрите на отбраната, на вътрешните работи и трима върховни съдии. Всички се събираха в амфитеатрална зала за 250 души, в предната част, на която имаше невисок подиум.
Членовете на Конгреса бяха настанени на обичайните места — републиканците отдясно, демократите — вляво. Членовете на кабинета седяха на предните централни места, а съдиите от Върховния съд бяха заели страничните столове.
— Ще пропусна формалностите — каза вицепрезидентът, която говореше от катедра, поставена върху подиума. Гласът й изпълни залата и всички разговори моментално секнаха.
— Не знам какво точно сте чули, но водоснабдяването на Вашингтон е било заразено с радиоактивни материали.
Залата отново зашумя. Всички хора тук имаха семейства и приятели в града.
— Нашите експерти ни съобщиха, че замърсяването може да се промие до няколко дни, но президентът заповяда пълна евакуация. Неговият хеликоптер току-що кацна във военновъздушна база „Ендрюс“. Бронята ще излети след минути.
— Бронята? — извика младият сенатор от Роуд Айланд. — Това не е ли Самолетът на Страшния съд?
— Това е мобилен команден и контролен център — каза тя с равен и спокоен глас. — Натоварена съм да ви съобщя, че президентът възнамерява да използва правото си на главнокомандващ и да удари по стратегически обекти в Саудитска Арабия.
Присъстващите отново се разшумяха.
— Какъв вид удари? — извика един от републиканците. Слуховете и предположенията вече бяха плъзнали из залата.
— Тактическо ядрено оръжие — обяви Бийчъм на зяпналите от учудване и вече открояващите се малки групички от недоволни. Тя стоеше на катедрата и се опитваше да си придаде авторитетен и спокоен вид.
— Това ще предизвика свещена война! — извика някой.
— Знам, че новината ще шокира някои от вас — каза тя, — но това е решение на президента. Ако имате възражения, предлагам ви да ги отнесете до господ бог.
— Затваряй си шибаната уста — каза шофьорът.
Джеръми седеше на задната седалка на черния шевролет „Събърбън“. Две служебни коли се движеха отпред, проправяйки им път с мигащи светлини и сирени през натовареното вашингтонско движение.
— Казвам ви, името ми е Джеръми Уолър. Аз съм агент от ФБР, от Отряда за спасяване на заложници. Работех по секретна операция във връзка с терористичните акции.
Бяха вързали ръцете и краката му, но нямаше начин да усмирят протестите му.
— Майната ти — каза седналият до шофьора в колата. — Следим и теб, и лайняните ти приятелчета терористи, откакто подкарахте камиона с бомбата. Запази простотиите за адвоката си.
— Добре тогава, позволете ми да говоря с него — съгласи се Джеръми. Ако Кейлъб беше казал истината, той трябваше на всяка цена да се свърже с Бийчъм. Само тя можеше да спре президента от въвличането на света в невиждана военна трагедия. — Кога мога да говоря с адвоката си?
— Имайки предвид, че си нелегален вражески войник, заловен по време на национално разследване по сигурността, и че не сме длъжни даже да обявим, че съществуваш, бих казал, че това ще стане към края на следващия век, задник такъв.
Сърцето на Джеръми биеше до пръсване. Мисли! — крещеше той наум. Ако не намереше начин да се добере до Бийчъм, истината за самоличността на Джафар ал Таяр щеше да изгние заедно с него в гроба.
— Защо не можеш да приемеш, че си прецакан, предателско копеле? — каза мъжът до него, като се обърна рязко и посочи с пръст все още кървящото лице на Джеръми. — Единственото нещо, което искам да чуя от устата ти, са имената на хората, с които работиш, и думата „съжалявам“.
Джеръми понечи да му отвърне, но едно внезапното хрумване го накара да замръзне на мястото си.
— Съжалявам — каза той с цялата примиреност, на която беше способен в момента. — Добре, казах го. Сега ме заведете при вицепрезидента и ще ви кажа всичко, което искате да знаете.