— Възможно е някой вече да е успял да копира наши потоци данни — предположи Планк. — Това би означавало, че заинтересувани организации или лица отвън биха могли да разкрият истината за взаимодействията ни със саудитците. Това, разбира се, би имало катастрофални последици.
Истината! Сирад знаеше, че основната причина да предложат на света защитени комуникации беше, че Мичъл искаше да ги подслушва. Докато всички — били те конкурентни корпорации, или чуждестранни правителства — смятаха, че разговорите и предаваните данни са надеждно защитени, „Бордърс Атлантик“ тършуваше свободно из техните най-съкровени тайни, като крадец в чекмедже с дамско бельо.
— Но как? — попита Сирад, обръщайки се към Рави. — „Куантис“ бе създадена и пусната в продажба едва преди дванайсет месеца. Твоите математици изчислиха, че и на най-мощните компютри ще са им нужни няколко години, за да разгадаят основните схеми.
Джордън Мичъл отговори вместо него.
— На този етап е важно едно-единствено нещо: че сме разкрити.
— За щастие те не разполагат с всичко необходимо, за да влязат в системата — добави Рави. — Но установихме четири различни опита за проникване… макар и никой от тях да не е доведен до край. Изглежда, че изпробват параметрите на системата — сякаш опипват слепешком в тъмна стая, за да намерят ключа за осветлението.
— Кой може да е това? — попита Сирад. — Фирма?
— Едва ли — рече Дитер. — Обикновените хакери се прицелват в познати мрежи. Проникване на такова съвършено равнище изисква оборудване и научен потенциал, с които разполагат само правителствата.
— И при това само някои от тях — съгласи се Рави. — Нашето правителство разполага с такава техника, както и, разбира се, Англия, Китай и Индия.
Сирад кимна. Знаеше, че разузнавателните агенции на САЩ споделят технологическите новости с британците, Индия бе написала повечето от световните компютърни софтуери, а Китай ги беше откраднал.
— Ние, разбира се, очаквахме да се опитват да пробият защитата ни — рече Мичъл, — но не и нещо подобно — толкова широкообхватно, добре замаскирано и усъвършенствано.
За миг в залата настъпи затишие, преди да се намеси още един от присъстващите — Хамид, който вдигна ръка като първокласник. Като главен финансов анализатор на компанията, той по-добре от всеки друг знаеше каква би могла да е загубата, ако се осъществеше пробив в кодиращата система „Куантис“.
— Има нещо, което не сте забелязали — обади се той. — Довчера „Бордърс Атлантик“ държеше близо шейсет и седем процента от световния пазар на клетъчни телефони. Дори слухове за някакво проникване биха провалили пазарното ни предимство и биха ни стрували милиарди. Трябва да пазим в изключително строга тайна всичките си разследвания.
Сирад изглеждаше обезпокоена, но не от лошия поглед на бившия си любовник. Първо терористичните атаки в „Мол ъф Америка“, „Дисниленд“ и Атланта, а сега и кибератака срещу най-усъвършенстваната американска търговска кодираща технология. И то след като цели три години след трагедията от 11 септември нямаше никакви вътрешни инциденти. Какво ставаше всъщност?
— Трябва да открием хората, които се опитват да проникнат в системата, и то незабавно — каза Мичъл. Гласът му звучеше твърдо, но нито обвинително, нито панически. — Сирад, това е твоя програма, но трябва да съгласуваш отблизо нещата с хората от седемнайсети етаж.
Сирад кимна. Всички операции по сигурността минаваха през това, което в „Бордърс Атлантик“ наричаха „Заешката дупка“. Кадрите на Дитер Планк — учени, математици и бивши специалисти от Сикрет Сървис съперничеха на повечето правителства по отношение на средства и съвършена апаратура. Това, че Планк щеше да бъде нещо като меча на възмездието, щеше да усложни нещата за Сирад, но все пак тя бе в състояние да се справи. Той й правеше впечатление на напрегнат, недодялан мъж. Пълна досада.
— Разбира се, сър — съгласи се Сирад. Тя долови заплашителната усмивка на Дитер и я запомни.
— Искам веднага да ми съобщите, ако разберете нещо ново. — Мичъл се надигна да става. Траск вече се бе отправил към вратата, което подсили усещането на Сирад, че шефът на персонала може да чете мислите на своя началник.
— Искам да науча незабавно, ако се получат някакви необикновени въпроси от нашите задокеански клиенти. Използвайте всички необходими средства, за да приключите с това. Разбирате ли? Всички необходими средства!