— Има нещо, което трябва да знаеш, Джеймс — каза Бийчъм. Тя стана от креслото си, без да сваля очи от телевизора. — Нещо, което ни разделя. Нещо, което дори самият президент не знае.
Джеймс й бе служил повече от десет години и я бе превел през скандал, почти разрушил живота й. Беше най-довереният й човек.
— Махар е мъртъв.
Джеймс повдигна рамене.
— Знам. Видях го в засекретения бюлетин преди четирийсет минути. Сигурен съм, че президентът смята да го оповести по време на речта си.
— Не си ме изслушал — дръпна се Бийчъм и по навик започна нервно да крачи из стаята. — Има още нещо, което не можеш да прочетеш в разузнавателните сводки.
— Сигурна ли си, че искаш да ми го кажеш? — попита я Джеймс. Знаеше за железните принципи на своята шефка по отношение опазването на секретна информация. — Нямам право да научавам неща, които са толкова добре засекретени.
— Нищо не е засекретено — каза тя тихо, но категорично. — Това се е случило в неделя сутринта близо до едно малко селище в джунглите на Индонезия.
— Агенцията ли? — попита Джеймс. — Напоследък като че ли ЦРУ върши повечето от гафовете.
— Имали са човек в екипа за нападения, но са били замесени и други ведомства. Никое от тях няма да си признае, но…
„А, черна операция, значи“ — досети се Джеймс, но реши да не я прекъсва.
Бийчъм кимна. Беше се замислила дълбоко.
— Махар е бил с трима американци, когато са го открили.
Тя изплю думите, сякаш придаваха лош вкус в устата й.
— Американци ли? — едва не подскочи Джеймс. — Сигурна ли си?
— Видях ги с очите си. Единият бе бял като самун, другият — с усмивка на морска котка, а третият — червенокос тип, който дъвчеше тютюн.
— Господи!
— Знам. Разузнаването никога не е допускало, че в „Ал Кайда“ или в някоя подобна организация са замесени и американци. Не и англосаксонци.
— И кои са били? — попита Джеймс. — Що за хора са това?
— Има и още нещо — забави отговора си Бийчъм. Гласът й леко потрепери.
— Разпитвали ли са ги? Сигурно можем да измъкнем нещо от тях.
Бийчъм поклати отрицателно глава и се обърна към главния си сътрудник.
— Това, което видяхме в Атланта и Калифорния, не е краят на проблемите, а началото — рече тя. — Един от американците с Махар е избягал и е…
— Какво, по дяволите, означава всичко това? — прекъсна я Джеймс.
Без предупреждение президентът на Съединените щати изчезна от телевизионния екран и там се появи Брайън Уилямс.
— Дами и господа, прекъсваме президентското обръщение с извънреден бюлетин. — Лицето му бе изкривено от напрежение. Камерата така приближи лицето на водещия, че то изпълни почти целия екран и сега можеха да се видят следите от четчицата на гримьора върху кожата му.
— Новинарският екип на Ен Би Си научи, че три пътнически самолета са се разбили… — той погледна в едно листче — на три международни летища, очевидно… са катастрофирали почти едновременно…
Уилямс натисна с пръст ухото си и зачака да чуе последната информация от репортерите, пристигнали на мястото на чудовищната касапница. Дори телевизионният екран сякаш излъчваше напрежение. Свикналият с всичко журналист изглеждаше потресен.
— Получаваме картина от международното летище на Лос Анджелис…
По празната писта, обхваната от пламъци и дим, препускаха линейки.
— Подобни катастрофи има и на международно летище Маями и… да, на национално летище „Рейгън“. Съобщенията едва започват да пристигат — повтаряше говорителят с характерната си стегната физиономия, — но от няколко страни имаме потвърждение, че три пътнически самолета са се разбили съответно в Лос Анджелис, Маями и Вашингтон… сигурни ли сте за това? — попита той някого зад екрана. Това все пак беше предаване на живо, а той току-що беше свалил от екрана президента на САЩ. Искаше да знае нещата точно.
— Разбирам — кимна отново той. — Различни източници са потвърдили съобщенията на очевидци.
Прочисти гърлото си.
— Репортерите на Ен Би Си информират, че са били свалени най-малко два самолета. Ще съобщим отново…
Бийчъм поклати глава.
— Не мислех, че някога ще кажа това, Джеймс… — рече тя толкова високо, че думите й накараха съветника ветеран да отмести поглед от репортажа за катастрофиралия самолет в Лос Анджелис. — Изправени сме пред нещо, невиждано до сега. Нещо наистина зло.