Джеймс втренчи поглед в своя шеф — жена, която познаваше като корава, почти непроницаема личност.
— Откровено казано, не знам дали сме толкова добри, че да се справим с това — добави тя.
4.
Вторник, 15 февруари
01:17 по Гринуич
Бункер „Алфа 2“, Централни Съединени щати
Шестимата мъже седяха един срещу друг. В помещението без прозорци нямаше никакви мебели — нито картини, нито настолни лампи, нито гипсови украшения по тавана. Единственото осветление се осигуряваше от две лампи, скрити зад полусферични метални мрежи. Оцветени в червено, те излъчваха потискаща, клаустрофобична светлина — мътен червеникав оттенък, характерен за противопожарните изходи, бомбоубежищата и фотолабораториите. Вратата беше затворена с тежък метален лост. Отвътре.
— Всемогъщи Боже, ти си единственият и справедлив бог — говореше един глас на английски със силен акцент. Мъжът стоеше пред другите и четеше дебела религиозна книга. — Ти си страхът и надеждата. Ние те славим, както гърмът слави своята сила. Ти унищожаваш враговете ни. Ти задоволяваш нуждите ни.
Говорещият беше облечен в бяла роба, диплеща се по пода. Памучна качулка покриваше главата и лицето му, а разрезът за очите разкриваше част от кафявото му загрубяло от слънцето чело. Робата нямаше отличителни знаци, символи или други украшения.
— Само пред теб, велики Боже, ние скланяме глави — продължаваше той. — За да имаме сила, за да имаме цел, за да се спасим. Няма друг бог. Онези, които се молят на идоли, следват гибелния път на всички, които те отричат. Защото ти си Господ на цялото небе и на земята. Ти си стражът. Ти си създателят на всички неща. Единственият бог. Върховният. Справедливият.
Четящият затвори книгата и седна при другите.
След него заговори друг мъж, също на английски. Макар и да нямаше видими белези, които да го отличават като водач на групата, поведението му го показваше.
— Благодаря ти, братко — каза той. — Днес имаме работа. Измаил, имаш ли сведения за операциите?
Измаил, най-дебелият от шестимата, седеше точно срещу водача. Заговори тихо, с дълбок, басов глас:
— Клетка Три се е справила успешно с този етап от операцията — рече той. — Точно според плана братята в Лос Анджелис, Маями и Вашингтон са ударили три самолета: „Боинг 777“ на Британските авиолинии, „Еърбъс 300“ на „Ел Ал“ и „Боинг 747“ на „Сингапур Еър“. И трите самолета са свалени. Не е известно да има оцелели.
Водачът кимна. Не виждаше повод за поздравления. Човешките жертви бяха необходимост, а не повод за тържествуване.
— А сухопътният транспорт? — обърна се той към мъж, седящ вдясно от Измаил.
— Всичко се движи по плана — отвърна онзи. — Клетка Шест е разположила своите хора по съответните места на жп линиите. Графикът е съобразен по време и остава същият.
Говореше ясно, с военна точност. Както и всички други в тази стая, и той себе борил срещу неверниците в Афганистан и Ирак.
— Какво става с акцията за объркване на следите? — попита водачът.
— Точно по план. На две от местата са открити тела, а един е арестуван близо до мястото, откъдето е стреляно в Лос Анджелис.
— И навсякъде има фалшиви улики, така ли?
— Да. Полицията ще се мотае доста време с тях.
— Какво е положението с поемането на отговорността?
— Видеозаписите са изпратени до подходящи медии. Всъщност вече са достигнали до новините по кабеларките. Сега всички в Америка чуха за „Ансар инш Аллах“.
— Разузнаването? — попита отново водачът, като се обърна към мъжа, седнал до него, който заговори с тих, академичен глас:
— Сведенията сочат, че Джафар ал Таяр в никакъв случай не е разкрит. Разбира се, не се предвиждат повече контакти с него. Не и до крайния етап. Но това няма значение. Разполагаме с пряк и постоянен достъп, ако възникне нужда.
— Добре — каза водачът, доволен, че нещата се развиват според предварителния план. — За нещастие трябва да се занимаем и с една малко неприятна работа. — Той пое дълбоко въздух. — Доведете го.
Шестият мъж от кръга — този, който досега не бе промълвил и дума — стана и забърза към залостената врата. Повдигна металния лост и изчезна. След малко доведе един човек. Той беше бос, облечен в градски дрехи, и с превръзка на очите. Китките и глезените му бяха оковани и привързани към коленете. Нещастният тип беше сгънат почти на две, като главата му бе силно приведена към пода.