— Красива е — рече Каролайн, постави на китката си гривната от топчета оловен кристал и я заразглежда доволна.
— Харесваш ли я? Правили са я местни хора от племето в…
Джеръми спря. Като че ли внезапно кръговете под очите му станаха по-тъмни. Тази мисия, както и повечето други, беше секретна. Нямаше места, нямаше дати. Дори и за жена му.
— Радвам се, че я харесваш.
Той се опита отново да пропъди болезнените картини от съзнанието си: падащите американци и Французина, който ги разстрелваше. Видя и оцелелия, когото наричаха Кейлъб — как тичаше през поляната, минавайки точно пред мерника му, за да изчезне в джунглата.
— Копеле — измърмори Джеръми, забравяйки, че джунглата е вече в миналото. Каролайн стоеше пред него безпомощна срещу гласовете, които звучаха само в главата му.
— Добре ли си? — Убийствата бяха променили този мъж и го бяха откъснали от нея.
— Аха — кимна Джеръми и стана от пода. — Просто съм уморен. Не съм спал повече от…
И тогава телефонът иззвъня. Каролайн се обърна, но не посмя да вдигне слушалката. И двамата знаеха кой се обажда.
— Какво, по дяволите, става тук? — попита президентът. Той нахлу в Ситуационната зала, където вицепрезидентът вече бе поел командването. Неонови часовници показваха времето в различни краища на света. Големи монитори по стените предаваха новини, извънредни емисии и спешни служебни съобщения. Звъняха телефони. Тракаха клавиатури. Дочуваха се различни гласове.
— Три свалени самолета, и всичките от чуждестранни компании — обади се Бийчъм, която в същото време говореше по телефона, придържайки слушалката с рамо. Дори и някой да смяташе, че е странно вицепрезидентът да се занимава с лични телефонни разговори, не би го изрекъл на глас.
— Лос Анджелис, Маями и националното летище „Рейгън“ — добави началник-смяната от Сикрет Сървис. — Въздушната асоциация е спряла вътрешните полети. Сега проверяват всички пътнически самолети за сигнали за тревога на борда.
Венабъл кимна и се огледа къде да застане.
— Със стрелба ли са свалени тези самолети? — попита той. — Възможно ли е това?
— Не знаем още откъде в Ен Би Си са намерили тази информация за стрелеца — каза неговият прессекретар. Човекът беше изненадващо спокоен на фона на хаоса в претъпканата зала. — Никоя от другите телевизионни мрежи не е съобщила подобно нещо и все още нямаме достатъчно надеждни данни от местата на катастрофите.
— Олрид! — викна президентът. От всички шефове на агенции, с които се бе срещал през последните три седмици, директорът на ФБР му изглеждаше най-способен.
— Сър? — отвърна Олрид и веднага дойде от фоайето, където се бе срещнал с куриер на една от специалните агенции за борба с тероризма.
— Мислех, че сте поставили тези хора под наблюдение. Как, по дяволите, е възможно да губим самолети из цялата страна? Не мога да разбера как става това, проклет да съм!
Олрид погледна за миг един служебен доклад, който държеше в ръка, и поклати глава.
— Работим по документацията, с която разполагаме, г-н президент. Тези неща изискват време. Нашето наблюдение не е показало нищо, което да ни позволи…
— Дейвид! — прекъсна го вицепрезидентът, тя все още беше със слушалката в ръка. — Мисля, че можем да потвърдим съобщението на Ен Би Си. На телефона е полицейски началник от Окръг Колумбия. Казва, че имат заподозрян.
В залата настъпи тишина.
— Индонезиец. Двайсет и седем годишен. Работел тук със студентска виза — Бийчъм замълча, за да чуе още сведения.
— Открили са го на покрива на една сграда в Александрия. Имал пушка.
— Е, и къде е той сега? — попита президентът, гледайки свирепо към Олрид. Притесненият шеф на ФБР само повдигна рамене.
Бийчъм повтори въпроса на президента по телефона и зачака отговор.
— В окръжната болница — каза тя най-накрая. — В моргата. Намерили са го мъртъв.
В рамките на един час след първата самолетна катастрофа към специалистите, координиращи кризисната ситуация; започнаха да се стичат достоверни съобщения за доказателства и следи.
Оперативният стратегически информационен център на ФБР — свръхмодерен команден пост на петия етаж в сградата „Хувър“ — служеше като щаб за всички местни, щатски и федерални служби, занимаващи се с нападенията. Центърът по контра тероризъм на ЦРУ, разположен на третия етаж в новата главна квартира в Ленгли, се занимаваше с всички чуждестранни данни и съобщения, а Съвместният център срещу терористични заплахи в Бетезда, Мериленд, служеше като събирателно звено на хиляди отделни разузнавателни и полицейски единици.