— Отлична стрелба — викна Елис.
Той свали шумопредпазващите наушници, но си остана със слънчевите очила „Оукли“.
— Добро проникване след взрива, ясна комуникация и… — той провери хронометъра си — седем секунди до горещата зона, без грешни попадения. Добра работа, момчета.
Двамата мъже бързо изскочиха от сградата. Знаеха, че Елис се отнася към всичко това съвсем делово. Поздравления от типа пляскане на длани бяха забранени.
— Полковник, вътре ли сте? — викна някой. Елис позна гласа.
— Задната спалня — отвърна той. Илайджа беше работил с него още в Кувейт. С времето бившият капитан бързо бе израснал в учебната школа в „Хоумстед“ от наблюдател на тактическите операции до съпруг на най-голямата му дъщеря.
— Влизам! — викна Илайджа. В „Хоумстед“ беше стандартна практика да се обявява високо всяко неочаквано появяване.
— Има ли новини? — попита полковникът. Не можеше да си представи друга причина неговият зет да зареже преките си задължения.
— Новини от Кейлъб — рече Илайджа видимо облекчен. — Ранен е, а другите двама са убити.
Елис наведе глава.
— Как така? Какво е станало с плана?
— Очевидно планът се е променил — каза му Илайджа. — Кейлъб е загубил едното си око, но казва, че вече е добре и може да пътува.
Елис се замисли за момент.
— Тогава трябва да отложим следващата фаза — рече той. — Лошо ли ще ни се отрази това?
— Няма проблем, полковник — поклати глава зет му. — Заложили сме известна гъвкавост в програмата. Все пак… най-важното е, че скоро Кейлъб ще се върне цял-целеничък, за да продължи да води нещата.
— Правилно — каза Елис. Той остави мъжа, донесъл му добрата вест, и се насочи отново към своите школници. — Нека да оценим свършеното досега. Ще бъде страхотен позор, ако осерем нещата още в самото начало.
— След допълнителни консултации реших да отложа временно обсъжданията на всички държавни протоколи, докато не вземем нещата в ръце — каза президентът.
Той влезе със солидна крачка в Овалния кабинет, с целия авторитет, който можеше да внуши напрегнатият му до крайност разсъдък.
— Но г-н президент… — започна Хавлок, без да смее да посочи, че президентът има предвид приемствеността на държавните протоколи, — тези условия бяха предвидени именно за да осигурят…
— По дяволите, знам за какво са били предвидени! — викна Венабъл.
Всички погледи се обърнаха към Бийчъм, която бе очевидната причина за рязката промяна на мнението на президента. Към Хавлок, секретаря по печата, началника на кабинета на президента и Олрид вече се бяха присъединили и държавният секретар и министърът на отбраната.
— Летенето с хеликоптер в това време е по-опасно от терористична атака — каза Бийчъм с твърд глас. — Освен това, съмнявам се…
— Нямам време за спорове — каза Венабъл, връщайки се към катедрата си. Макар и крайно уморен, той знаеше, че е по-добре да им внуши, че Бийчъм не е променила решението му. — Ще се върнем към въпроса, след като бурята утихне. Какви са последните вести?
— Саудитци, господин президент — излая министърът на отбраната. — Да пристъпим незабавно към въпроса. ФБР е открило уличаващо доказателство, че принц Абдула, потенциален наследник на трона в Саудитска Арабия, е превел значителни суми в сметки, използвани от заподозрени фундаменталисти тук, в САЩ.
— Къде? — попита президентът. — Искам имена, места, дати, сметки.
Умът му като че ли внезапно заработи бързо, което накара всички в стаята да решат, че забележката за „обсъждането на протоколите“ е била само фройдистка грешка на езика.
— Атланта, Лос Анджелис, Маями, Ню Йорк и Окръг Колумбия — намеси се Олрид. Беше получил кратък доклад за това, но дори и не го поглеждаше. — Финансови преводи от сметки, които са единствено под негово разпореждане. Всички трансакции са за суми малко под сто хиляди долара. Така е избегнато задължителното изискване за деклариране произхода на парите. Досега сме проследили единадесет превода — те възлизат на сума, надхвърляща милион шест хиляди и седемстотин долара. Движението по сметките е започнало преди три седмици. Последният превод е от миналия вторник.
Венабъл изглеждаше впечатлен. Бийчъм също.