— Колко малка? — попита Хамид.
— В един идеален свят — само един човек — рече „Не мога да топя в манджата“ — но това не е идеалният свят. Сигурен съм, че Джордън Мичъл би искал да е единственият човек, контролиращ достъпа до „Куантис“, но това е просто невъзможно. Ако нещо се случи с него, системата постепенно ще загине, задушена в своята обвивка.
Сирад вдигна ръка като ученичка в начално училище. Разбира се, той бе прав: Джордън Мичъл наистина бе доверил части от кода на още трима души и тя беше една от избраниците.
— Когато разделите кода на части — каза тя, — се разделя на части и тайната между малка група от упълномощени.
— Точно така е — потвърди чернокожият учен. — Но как ще се предпазите от съюзяването на другите срещу вас?
Той стана, отиде до бялото табло на Рави и почна да чертае.
— Нека го наречем „Парадокс на Заешката дупка“.
Мъжът очерта грубо входната врата на седемнайсетия етаж.
— Да приемем, че достъпът до това помещение се основава на тайна дума вместо на кодиран ключ. И нека приемем, че вие искате да докажете на охраната, че знаете тази тайна дума, без обаче да му я съобщавате.
Сирад кимна. Току-що бе минала точно през такава ситуация. Ако не беше поразителната й усмивка, може би нямаше да я пуснат без служебна значка.
— Това, което ви е нужно, не е свързано конкретно със знанието на кода, а само с установен взаимен правилник за достоверност, който да подскаже на охраната, че знаете думата, без всъщност да я разкривате. Просто го изпращате в контролно помещение, където той може да ви наблюдава на видеокамера, но не може да ви чува. Вие казвате кодовата дума, вратата се отваря и влизате. Той вижда това и приема, че знаете кода.
— Какво обаче би станало, ако просто налучкам точната дума? — попита Сирад. — Или ако някой отвътре отвори врата, без пазачът да види това?
— Точно така. Съществуват много начини, по които може да се пробие подобна система. Затова правите достатъчно много врати и достатъчно много изисквания за повтаряне на кодовата дума, така че проверяващият да е убеден, че съществува много малка статистическа вероятност да бъде подведен.
Хамид и Сирад едновременно схванаха това, за което ставаше дума.
— Искате да кажете, че става дума за някой от компанията ли? — попита Хамид.
— Като човек, който се занимава със статистическата вероятност и теорията за възможностите, би трябвало да приема, че е точно така — каза Рави.
Сирад се замисли напрегнато как да реагира.
— Това ни поставя в много затруднено положение, нали? — попита тя.
— Но трябва да допуснете и възможността, че една част от разделения код просто е била открадната — добави Рави.
Сирад огледа стаята — тези лица бяха съвсем нови за нея. Нуждаеше се от техния опит, но можеше ли да им се довери?
— Доста деликатно положение, нали? — каза мъжът с надпис „Не мога да топя в манджата“. — А ето ви и първата теорема на секретността: в една затворена система групата собственици неизменно е изложена на възможността от провали.
— Най-голямата трудност при тайните — обясни Рави — е да се реши, кой ще ги пази.
Учтив морски пехотинец посрещна Джеръми пред входа и го насочи към син флотски микробус.
— Добре дошли в Харви Пойнт — каза той. Блестящ златен зъб подчертаваше широката му усмивка. — За първи път ли сте тук?
— Да. — Джеръми потърка очите си, за да прогони съня. Мразеше настъпващите промени в „биологическия часовник“ след презокеанските полети. Първо съзнанието отказва да спи, а после внезапно жадува за сън.
След бърза чаша кафе и пътуване до сграда 1217 Джеръми благодари на сержанта и излезе от колата. Оказа се пред нещо, което приличаше на западноевропейска типова къща. Един майор от военновъздушните сили го приветства с ентусиазирано ръкостискане.
— Добрутро — посрещна го перфектно подстриганият офицер, но пропусна да се представи. — Добре ли спахте?
— Да, спах добре, сър — отново излъга Джеръми. Шофьорът го бе оставил в края на нещо, което приличаше на голямо холивудско студио. — Но не разбрах много от инструктажа, на който присъствах преди малко. Къде, по дяволите, се намираме?
Майорът се разсмя, като че ли това беше най-смешното нещо, което бе чувал някога.
— Добре дошли в ГРВО, Харви Пойнт — рече той. — Градски район за военни операции. Тук има квартали от шестнайсет проклети градове по света. Тази сутрин инструктажът ще бъде в Мюнхен. Като минете три пресечки надолу по „Менкенщрасе“, ще стигнете до малко баско село, наречено Гилермо. Две пресечки по-надолу е Лондон. В рамките на дванайсет часа можем да проектираме, построим и копираме практически всеки интериор, който можете да си представите. Като не броим времето, което ще прекарате в симулатора, подготовката ви ще се провежда основно тук.