— Строите фалшиви градове?
— Всъщност само някои от кварталите, а и зависи какво разбирате под „фалшиво“. Елате, и ще ви покажа.
Двамата с Джеръми влязоха в типовата къща, качиха се нагоре с асансьор и се озоваха в обширно помещение, пълно с взаимно свързани телевизионни монитори, записващи устройства, големи стенни карти, компютри и хелиографски копия. Електронните часовници по стените показваха различните часови зони по земното кълбо, в средата изпъкваше часовникът по Гринуич, означен със „ЗУЛУ“.
На стената бе окачен голям надпис: „Никой бизнес не е равен на шоубизнеса“.
— Добре дошли на режисьорския пулт — каза майорът. — Имаме такива възможности за наблюдение и записи, които ни позволяват да изграждаме по четири различни сценария едновременно. И това не е всичко. Имаме и около четиридесет хиляди декара горски площи и селски тренировъчни райони, но те са грижа на друго поделение.
— Сценарий за какво? — попита Джеръми и веднага съжали за въпроса си. Майорът го погледна точно както го беше погледнал Хесус по време на мисията им в Йемен. После се разсмя.
— О, правилно… страхотно. Вие момчетата от агенцията и вашите оперативни тайни.
„Момчета от агенцията ли?“ — учуди се Джеръми.
— Готов ли сте да започваме?
Джеръми сви рамене. Припомни си един от въпросите в теста за ООЗ: „Чели ли сте някога «Алиса в страната на чудесата»?“ Във въпроса имаше дълбок смисъл. Животът в тъмната страна беше същата идиотщина като премеждията на Алиса.
— Разбира се — отвърна Джеръми — Давайте.
Майорът го отведе в един склад точно пред „Лондон“, където го посрещнаха четирима мъже: всичките бели и всичките на възраст между трийсет и петдесет години.
Джон, който не каза второто си име, обясни, че е теолог в Богословската школа в Йейл; Пол се представи като клиничен специалист от университета „Джон Хопкинс“; Джордж заяви, че е военен разузнавателен анализатор, числящ се към военновъздушната база „Болинг“, а Фред не обясни какъв е, но обеща да запознае Джеръми с белезите, издаващи производство на химически и биологични оръжия.
— Няма да се опитвам да ви правя молекулярен биолог — каза той. — Просто искам да ви науча на тънката разлика между фосфорните елементи в химически тор и поразяващи нервите бойни отровни вещества. По време на заниманията може да си приготвим и малко бира.
„Холивудски студия? Монтажни зали? Приготвяне на бира?“ — помисли си Джеръми. А Хесус му бе казал, че му предстои само едно малко пътуване!
— Аз съм Джеръми — каза Уолър. — Работя за Министерство на правосъдието.
— Добро прикритие — ухили се Джон. — За първи път чувам подобна версия.
Бийчъм стоеше шокирана до масата. Ако не я лъжеха ушите, президентът на Съединените щати току-що бе предложил военна операция срещу един от най-верните и дългогодишни съюзници в Близкия изток.
— Не може да се предприеме предупредителен удар срещу Саудитска Арабия само на основата на предположения и предубеждения! — възкликна тя.
Дали беше заради часа, мястото или просто заради липсата на достатъчно здрав разум от страна на президента, но тя се чувстваше задължена да се намеси.
— Имаме достоверни разузнавателни данни, Елизабет — отвърна остро президентът. — Разбирам, че се мислиш за „рицаря на плаща и кинжала“ след толкова време, прекарано в Комисията по разузнаване, но ти вече не си в Сената. Работиш за мен, а аз смятам, че са замесени саудитците.
— Наистина разполагаме с някои по-определени данни — намеси се Хавлок, опитвайки се да намали напрежението. — Националната агенция за сигурност е прихванала четири разговора по открити линии, които са много интересни:
Хавлок протегна ръка и Вик му подаде дебела папка с текстовете на прослушаните разговори.
— Това не са обикновени разговори — каза той, размахвайки документа във въздуха. — Тук има часове, дати, места. Двама държавни служители на регионално равнище говорят с хора, които смятаме, че са саудитски агенти в САЩ. Разговорите са по телефони „Куантис“, но се опитваме да ги проследим.