Выбрать главу

СР-220 — малката заседателна зала, предназначена за закрити изслушвания, вече беше пълна, когато вицепрезидентът влезе вътре заедно със своя административен помощник. Тя носеше едно поовехтяло дипломатическо куфарче и свит на руло доклад за жертвите от досегашните атентати.

— Искам да обявя за протокола, че това е среща на Сенатската специална комисия по разузнаването — каза председателстващият.

Бийчъм винаги беше харесвала прямия, почтен и изискан сенатор от Флорида, един от по-свободомислещите републиканци, с които бе работила. Фактът, че именно той бе нейният наследник на този пост, не беше изненадал никого. Редфорд Бейнс Бочамп познаваше разузнавателната общност и механизмите в официален Вашингтон, защото докато Бийчъм бе начело на тази комисия, той бе неин старши член. Малко неща можеха да убегнат на неговата проницателност.

— Това е закрито заседание — добави той. — Всички доклади и обсъждания се смятат за строго секретни.

После я забеляза и кимна на доскорошната си колежка.

— Добър ден, госпожо вицепрезидент. Добре дошли. Мисля, че всички ние оценяваме Вашето присъствие, особено предвид голямата ви заетост.

— Добро утро, г-н председател — отвърна на поздрава му Бийчъм.

Беше й странно да стои тук, на мястото за свидетели. Само преди месец бе напуснала комисията с горчив привкус в устата.

— Радвам се, че отново мога да бъда сред вас. Трябва да призная, че никога не съм мислила, че ще застана на мястото за свидетели, но сигурно съм се издигнала в обществото, защото днес дори Евелин ме поздрави в асансьора.

Всички се засмяха. Евелин вече двайсет и седем години обслужваше асансьора за членове на Сената. И не поздравяваше никого.

— Е, като свидетел или не, много е хубаво да ви видим отново — рече Бочамп. — Искам да споделя колко горд бях аз, като стар републиканец, когато се преместихте по-надолу по Пенсилвания авеню, особено с оглед на случилото се. На тази страна би и бяло много трудно да намеря по-добър заместник-главнокомандващ.

Той вдигна предупредително пръст и посочи другите членове от Републиканската партия.

— И отново ви напомням, че всичко казано тук, си остава строго секретно — предупреди ги той. — Ако нещо изтече от тази стая, няма да се поколебая да го отрека!

Отново всички се засмяха — Това малко разведри напрегнатата атмосфера.

— Благодаря ви, г-н председател — усмихна се искрено Бийчъм на любезния възрастен джентълмен, който бе един от малкото честни до глупост сенатори в пълния с надути паразити Вашингтон. — Е, да започваме.

Тя посегна към големия бележник, който Джеймс й подаде, за да прочете подготвената за президента редактирана версия на съобщенията на ЦРУ.

— Както вече сте успели да видите от новините по кабелните телевизии, нова ислямска фундаменталистка група е поела отговорността за двете поредни атаки. Тя се нарича „Ансар инш Аллах“ и макар че не разполагаме с много информация за нея, ФБР работи в тясно сътрудничество с Департамента за вътрешната сигурност и с ЦРУ, за да проследи буквално хилядите следи.

— Чуват се приказки за връзка между саудитците и радикалните ислямски клетки тук в САЩ — обади се един член на комисията от Алабама. — Мислите ли, че тези хора са влезли нелегално в страната, яли са натурализирани арабски имигранти?

— Не сме сигурни дори дали са араби — обясни Бийчъм. — Държавният департамент е идентифицирал опасни ислямски фундаменталистки групи в най-малко единайсет страни по света. Би било прибързано да приписваме това на някой определен географски район.

— О, хайде, Елизабет — рече друг член. — Всички съобщават, че ФБР държи затворен един арабин. Говорят, че е саудитец по рождение. Не е ли вярно?

— Наистина задържахме един натурализиран американец от саудитски произход — съгласи се тя. — Но не сме открили той да има нещо общо със заговора.

— Арестуван ли е? — попита председателят. — Разпитван ли е?

— Не мога да обсъждам неговия статут — рече сериозно Бийчъм. Знаеше как ще прозвучи това. Спомняше си добре атаките срещу Белия дом след драматичните събития от 11 септември. — Всичко, което мога да ви кажа, е, че наблюдаваме отблизо няколко страни, за които има данни за държавно спонсориране, и…

— Включително и Саудитска Арабия, нали? — отново я прекъсна сенаторът от Алабама.

— Включително и Саудитска Арабия. Не е тайна, че кралският й двор поддържа озадачаващи контакти. Те са били обект на внимание на този комитет и преди. Но все пак трябва да сме много внимателни, преди да се спрем на някоя държава или единична групировка по този въпрос.