Членът от Алабама плесна с ръка по масата.
— Знаех си! — възкликна той. — Вижте какво — саудитците отдавна ни правят на глупаци. Горещо ви препоръчвам, госпожо вицепрезидент, да заемете твърда позиция в Овалния кабинет, както го правехте в тази комисия. Някой трябва да гарантира, че политиците не пречат на работата на правосъдието.
— Проследете парите им — подкрепи го и друг член на комисията. — Някой трябва да е получил финансова помощ и сигурно има някакви следи.
— Ами СИГИНТ? — попита друг от комисията.
— Казвах ви, че трябва да обърнем много по-голямо внимание на вътрешната сигурност!
— Къде, според вас, ще е следващият удар?
Въпросите валяха бързо и гневно, пренебрегвайки традиционния протокол. Накрая председателят удари с дървеното си чукче.
— Ред — каза той с твърд, равен тон. — Искам ред.
— Моля — вдигна ръце Бийчъм, опитвайки се да укроти присъстващите, — по-старите членове на тази комисия знаят не по-зле от мен, че нещата невинаги са такива, каквито изглеждат. Всъщност рядко са точно такива, каквито изглеждат. Уверявам ви, че нашето разузнаване работи с всички сили и рови навсякъде от тук до Дамаск. Мисля, че атаките засега…
Вратата зад нея се отвори и един агент от Сикрет Сървис забързано се насочи към местата за свидетели. Бийчъм усети как студени тръпки полазват по гърба й, когато погледна лицето му.
— Извинете — каза агентът, приближавайки се към нея. Той беше охранител и не разбираше от етикета в Сената.
Бийчъм се обърна в стола си и мъжът се наведе да й каже нещо. Той беше началник-смяната. Не би прекъснал заседанието, ако нямаше изрично нареждане от Овалния кабинет.
— Съжалявам, госпожо… — сега агентът говореше тихо, почти шепнеше. — Президентът иска незабавно да се върнете в Белия дом.
Тя кимна мрачно.
— Каза ли ви защо?
— Всъщност не, госпожо, но по всички телевизии се излъчват новите репортажи. Някой е нахлул в една изследователска лаборатория в университета в Луисвил. Липсва значително количество радиоактивен материал. Убити са двама души — пазач и полицай. „Ансар инш Аллах“ отново е поела отговорността.
Бийчъм събра материалите си и стана.
— Моля да ме извините, г-н председател — каза тя. — Ще изпратя някого с новите данни веднага щом научим още нещо. Дотогава ви предлагам да поддържате връзка с ръководството. Въз основа на това, което чух сега, нещата не са се стабилизирали така, както се надявахме.
Сред взрив от въпроси, обвинения и настоятелни искания, вицепрезидентът на Съединените щати стана, обърна се към началник-смяната от Сикрет Сървис и напусна, без дори да се сбогува.
Ню Йорк беше затиснат от най-лошата снежна виелица от десетилетия, но сега, когато Сирад излезе от „Албъмърл Билдинг“, снегът вече бе започнал да се топи. Три нощи подред беше спала в службата, показвайки се от „Заешката дупка“ само за да вземе душ или да дремне на дивана в кабинета си.
Студеният въздух докосна с прелестна свежест лицето й и тя се запъти по Пето авеню, за да завие малко по-надолу в южна посока. Всеки друг ден тя би поискала служебна кола, но не и тази сутрин. Ясното слънце топлеше лицето й, мирисът на сняг и празни улици изпълваше ноздрите й.
„Няма смисъл да пълзя по улиците с кола — бе решила тя. — Метрото ще свърши по-добра работа“.
Отне й двайсет минути, за да стигне до Гранд Сентръл, да вземе влак №7 до Таймс Скуеър и да се прехвърли на влак №3 до улица „Кристофър“. После трябваше да върви малко пеша до „Сохо Хауз“ на Девето авеню, където спретнатият служител на рецепцията я поздрави още на прага на единствения в Ню Йорк хотел за хора със специални членски карти.
— Ще му звънна в стаята — каза чиновникът с изтънчен британски акцент. Сирад се замисли откъде ли се бе появил този пореден „англичанин“ в сърцето на Ню Йорк.
Само след минутка от асансьора слезе висок чернокож мъж с жилетка от камилска вълна и тъмносиви панталони. Той кимна без повече любезности и задържа вратата, докато Сирад влезе в кабината. Качиха се до четвъртия етаж, където чернокожият я отведе до сервирана за двама маса в един почти празен ресторант.