— Какво бих могъл да имам аз, което бихте желали вие?
— Подробности за проекта „Меджидо“ — каза Мичъл.
— За какво?
Мъжът или нямаше представа за какво говореше Мичъл, или беше дяволски добър лъжец.
— Това е много важно за нас — рече генералният директор на „Бордърс Атлантик“. — Знаете, че иначе не бих бил тук.
Мичъл повдигна папката и я задържа пред стъклото на вратата. Беше отворил на страница двайсет и две, където имаше черно-бяла снимка на мъж в боен комбинезон и зелена барета. Снимката изглеждаше стара и леко пожълтяла, но лицето не можеше да се сбърка.
— Проклет да съм — каза собственикът на къщата. — Казаха ми, че този тип е изчезнал завинаги.
13.
Петък, 18 февруари
02:10 по Гринуич
Офисът на началник-кабинета на президента, Белия дом
Първите сведения за атаката дойдоха от Си Ен Ен, която беше основната осведомителна агенция на правителството на САЩ. Андреа Чейз точно говореше по един от защитените телефони с генерал Ошински във Военната зала на Пентагона, когато Уолф Блитцър започна предаване на живо за спасителните екипи в Калифорния.
— Хавлок! — извика тя с пълно гърло. Офисът на съветника по националната сигурност беше в другия край на коридора, след ВИП апартамента. Но тя не се интересуваше дали някой може да я чуе.
— Андреа, видя ли… — каза прессекретарят, който буквално влетя при нея. Шефът на кабинета вече бе станала от бюрото си.
— Събери кабинета — нареди тя, пренебрегвайки факта, че изпълняващият длъжността говорител на Белия дом скоро щеше да има доста свои проблеми за решаване. — Искам Съвета за национална сигурност в Ситуационната зала. Веднага.
— Телевизията съобщава, че големи райони на запад са останали без електричество — каза той, подтичвайки след нея. — Седемнайсет щата…
— Къде е вицепрезидентът? — попита Чейз.
Президентът лежеше на горния етаж почти в кома, предизвикана от лекарството. Правоохранителните и разузнавателни организации бяха напрегнати до края на силите си. А и снегът отново бе покрил и парализирал Вашингтон и мнозина от Белия дом едва се придвижваха.
— Къде е вицепрезидентът?
Секретарят по печата знаеше, че се е набутал на погрешното място в погрешния момент, но нямаше как да се измъкне.
— Не знам. Вече е късно, може би тя е…
— Андреа, западната електропреносна мрежа е извън строя — каза Хавлок, излизайки от кабинета си. Повечето от персонала вече си бяха тръгнали, но тримата висши служители стояха под ярката бяла светлина на флуоресцентните лампи и трепереха от ужас.
— Първо, искам Олрид и Вик тук, колкото се може по-скоро — каза Чейз. Тя прегъваше пръсти в дланта си, докато броеше нарежданията си. — Трябва да намерим вицепрезидента и да я задържим тук. Нека командирът на Сикрет Сървис и директорът по военните комуникации да ме чакат долу, незабавно.
Тя спря, за да направи мислен преглед на хилядите политически усложнения, които й идваха на ум.
— Ще се занимаваме с това извън Овалния кабинет, разбрано? — каза тя. — Западното крило ще бъде пълно с журналисти и не искам да обяснявам защо светлините тук са изгасени. Тръгвайте!
Секретарят по печата и съветникът по националната сигурност забързаха в противоположни посоки, за да започнат да звънят по телефоните.
„Само двайсет и четири часа! — изкрещя наум Чейз. — Как можах да съм толкова глупава?“
— Ш-шт, ще ни чуе — прошепна Хайди. Тя дръпна Джеръми зад централната сграда към едно тайно място, където знаеше, че никой няма да ги обезпокои. — Кълна се, че този човек може да чува дори как изгрява слънцето.
— Сигурна ли си, че това е добра идея? — прошепна в отговор Джеръми. — Той каза, че този район е неприкосновен.
Новата луна се бе издигнала високо над тях и осигуряваше достатъчно светлина, за да виждат, но не и да бъдат наблюдавани отстрани.
— Неприкосновен, но не и за мен — изхихика Хайди. Тя наблюдаваше къщата, докато бързо преминаваха от една сграда до друга, придържайки се към сенките. В прозорците на всекидневната все още светеше, но останалата част от дома изглеждаше притихнала.