— Ако ни хване, ще ми съдере задника — помисли на глас Джеръми. Чувстваше се като ученик, търсещ място да запали тайно цигара.
— Не и преди аз да му се порадвам — каза тя, после спря и отново започна да го целува. Носът й се опря в бузата му — беше студен, но тя явно бе разгорещена.
Джеръми й позволи да го влачи със себе си, като все още се питаше докъде ще стигне всичко това. Беше лъгал за правителството си, бе убивал заради него. Биха ли очаквали и да изневерява?
— Влизай вътре — каза Хайди. Тя спря до една барака за сечива, не по-голяма от два квадратни метра.
— А, тук е върховно. Няма ли поне няколко бали сено, за да легнем?
— Какво искаш, да си говорим или да се забавляваме? — засмя се Хайди, като бръкна в джоба на панталона му. — Защото почвам да се тревожа за теб, Ромео.
Тя си премести малко ръката и захапа горната му устна. Джеръми се опита да се контролира, но…
— Ох-х — изстена тя. — Това за мен ли е?
— Хайди движи пръстите си достатъчно дълго, за да го възбуди, и накрая извади сгъваемото ножче „Ледърман“ от джоба на Джеръми.
— Заключват бараката, за да не могат школниците да влизат вътре. Лесно може да се отключи.
Джеръми погледна към къщата за признаци на живот, а Хайди отвори вратата с помощта на ножчето. Отне й секунди.
— Хайде — каза тя, дърпайки го навътре. — Внимавай със стълбите.
Джеръми не виждаше нищо в мастиленочерната тъмнина, но усети по миризмата, която го лъхна, че нещо не е наред. Това не беше барака за сечива.
— Не мога да запаля лампите, докато не слезем долу — прошепна Хайди. Тя го поведе по няколко бетонни стъпала до нещо като коридор. Държеше ръката му в своята, а с другата докосваше стената, за да се ориентира. Подминаха две врати вдясно и спряха.
— Влизай вътре — побутна го накрая Хайди, като го дръпна за ръката и затвори след себе си.
— Къде, по дяволите, се намираме? — Джеръми бе объркан.
— Е, не сме при дяволите, сладък — изгука Хайди. — Ако го направя както си знам, ще си помислиш, че си в рая.
Тя наведе лицето му към своето и го целуна силно и жадно като жена, уловена в капана на живота и останала без любов. Хайди свали якето си и поведе ръката му под блузата си. Отново бръкна в джоба му, но откри, че нещата са се променили.
— Не се безпокой, тук сме в безопасност — рече тя.
Джеръми се опита да върне желанието си, но съмнението тътнеше като чук в главата му.
Никога не забравяй кой си, когато си там — беше му казал координаторът по прикритието преди дни в Харви Пойнт. Много от агентите под прикритие се бяха провалили заради това.
„Както и факта, че съм женен“ — реши Джеръми. Той обичаше съпругата си и нищо от това, което бе научил за тези няколко дни в базата на ЦРУ в Северна Каролина, не можеше да го накара да се държи по друг начин.
— Хайди — каза той и се отдръпна от нея. Устните й бяха овлажнели от страст. Непрогледната тъма като че ли усилваше звука от дишането им. — Хайди, не мога. Моля те, това не е редно.
Джеръми усети как ръката й се изплъзва от джоба му. Тя отстъпи от него.
— Съжалявам, ако съм те подвел — рече той. — Просто аз…
— Просто си имаш проблем с истината — обади се нов глас в тъмнината. — Може би, защото си подвел всички ни.
Червената светлина ослепи Джереми. След като очите му привикнаха, той видя, че около него в полукръг стоят шестима мъже. Те носеха роби, стигащи до пода, и качулки с отвори само за очите. Джеръми чу как вратата тресна зад него и осъзна, че Хайди си беше отишла.
— Сега може би ще ни кажете истинското си име, г-н Уокър? — каза мъжът в средата.
Дори и през маската гласът не можеше да се сбърка — той принадлежеше на полковника.
Сирад зави от Мерит Паркуей при изход №37 и кара около пет километра по локални пътища до един бизнес парк, отличаващ се с каменните си стени, грижливо обработените тревни площи и тъмните стъкла. Сградата на №1100 не изглеждаше по-различна от другите, с изключение на сателитните чинии, монтирани върху плоския й покрив, и факта, че охраната на това поделение на „Бордърс Атлантик“ носеше оръжие. Над вече топящия се сняг се стелеше мъгла, която придаваше призрачен вид на мястото.
— Мално. Проект „Куантис“ — каза тя на мъжа при пропускателния пост. Той провери служебната й карта и потърси името й в списъка на очакваните посетители.