Жан-Клод погледна Ричард. Очите му проследиха всеки сантиметър от него, забавяйки се на отворената рана на гърлото му, въпреки че това може би се дължеше само на моето въображение.
— Ако някой би могъл да устои на изкушението, то това си ти, ma petite. — Жан-Клод ме погледна, лицето му беше неразгадаемо. — Съжалявам, че почти беше наранена. Не исках това да става.
— Ти винаги си намираш добри извинения — казах аз.
Той въздъхна, след това се засмя. Хвърли поглед към Ричард.
— Може би не съм по-доброто чудовище в крайна сметка.
— Изчезвай — казах аз.
Той излезе, все още усмихвайки се. Затвори вратата зад себе си и аз останах с неговата сила, танцуваща върху кожата ми, усещането от устните и ръцете му върху тялото ми. Това беше само една целувка. Подготовка. Но дори и притокът на адреналин от хвърлянето ми през стаята, не можеше да прогони последиците.
Ричард стоеше втренчен в мен, сякаш някакси можеше да усети силата.
— Ще отида да донеса чантите — каза той. Можеше да каже толкова много неща, но това беше най-безопасното.
Отиде да вземе чантите, а аз седнах на леглото. Ричард можеше да ме убие. Жан-Клод никога нямаше да изгуби контрол така. Исках Ричард да прегърне своя звяр, но може би, само може би, не разбирах точно какво означава това.
23
Седях на ръба на леглото, чакайки Ричард да се върне в стаята. Кожата ми още подскачаше от прощалния подарък на Жан-Клод. Само една целувка, но Ричард почти се нахвърли върху Жан-Клод и мен. Какво щеше да направи Ричард, ако ни беше хванал да правим нещо наистина похотливо? Беше по-добре да не разбирам.
Ричард пусна куфара и двете ми чанти до вратата. Излезе отново и се върна със своята малка, нощна чантичка. Стоеше там, точно до вратата, втренчен в мен. Аз се втренчих в него. Кръвта все още се стичаше по врата му, там, където го бях порязала. Никой от двама ни не знаеше какво да каже. Тишината нарастваше, докато не се уплътни толкова много, че започна да става тежка.
— Съжалявам, че те нараних — каза той. — Никога не съм губил контрол така преди — той направи крачка напред в стаята. — Но да те видя с него… — той повдигна ръцете си, после ги остави да паднат отново безпомощни.
— Това беше само една целувка, Ричард. Това е всичко.
— Никога не е само целувка с Жан-Клод.
Не можех да споря с това.
— Исках да го убия — каза Ричард.
— Забелязах.
— Сигурна ли си, че си добре?
— Как е вратът ти? — попитах, вместо да отговоря.
Той докосна срязването и ръката му се покри с прясна кръв.
— Сребърно острие, няма да се излекува незабавно.
Застана пред мен, гледайки надолу, толкова наблизо, че крачолите на дънките му почти докосваха колената ми. Беше почти прекалено близо. Остатъчното докосване от силата на Жан-Клод, причиняваше болка по кожата ми. Близостта на Ричард я правеше по-лоша.
Ако станех, телата ни щяха да се докоснат, толкова близо беше застанал. Останах седнала, опитвайки се да преглътна последните усещания от целувката на Жан-Клод. Не бях сигурна какво щеше да се случи, ако докоснех Ричард сега. Чувствах се почти както, когато Жан-Клод реагира към тялото на Ричард. Или може би това бях аз. Може би бях започнала да изпитвам нужда. Може би тялото ми беше уморено да казвам не.
— Щеше ли наистина да ме убиеш? — попита Ричард. — Може ли да прибереш това острие обратно?
Погледнах в очите му и ми се прииска да излъжа искреността в тях, но не го направих. Каквото и да случеше с нас оттук — нататък, то не можеше да се базира на лъжа.
— Да.
— Просто така — каза той.
Кимнах.
— Просто така.
— Видях го в очите ти. Студени, безстрастни, сякаш някой друг гледаше през тях. Ако бях сигурен, че мога да убивам хладнокръвно, това нямаше да ме уплаши толкова много.
— Бих искала да мога да ти обещая, че няма да му се насладиш, но не мога.
— Знам това — той се втренчи в мен. — Не бих могъл да те убия. Не, по никаква причина.
— Да те изгубя ще унищожи нещо в мен, Ричард, но първата ми реакция е да се защитя, каквото и да ми струва това. Така че, ако някога отново имаме някакво такова недоразумение, както тази нощ, не ми помагай, не се приближавай до мен, докато не се уверя, че няма да ме изядеш. Става ли?
Той кимна.
— Става.
Енергийната вълна, с която ме беше облял Жан-Клод отслабваше и се успокояваше. Изправих се и тялото на Ричард докосна моето. Почувствах незабавна вълна от топла сила, която нямаше нищо общо с вампирската. Аурата на Ричард ме обви като струя топъл въздух. Ръцете му се плъзнаха зад гърба ми. Моите ръце обгърнаха кръста му и сложих брадичката си на гърдите му. Слушах дълбокия тътнеж на сърцето му, плъзгайки ръцете си по мекотата на вълнената блуза. Изпитвах усещане за комфорт в ръцете на Ричард, което го нямаше, когато ме държеше Жан-Клод. Той плъзна ръцете си през косата ми, избутвайки я на една страна. Избута ме леко назад, докато успя да види лицето ми. Наведе се към мен, устните му бяха разтворени. Изправих се на пръсти, за да го посрещна.