Един глас каза:
— Господарю.
Ричард се обърна, без да ме изпуска, така че да може да види вратата. Джейсън се влачеше по белия килим, ръсейки алени капки, докато се движеше.
— Мили боже, какво ти се е случило? — попитах аз.
— Аз му се случих — каза Ричард. Той се приближи до пълзящия човек.
— Какво имаш предвид с това, че ти си му се случил?
Джейсън се самоунижи в краката на Ричард, лицето му беше притиснато в килима.
— Съжалявам.
Ричард клекна и повдигна Джейсън да седне. Кръвта обля лицето му от едно срязване над очите. Беше дълбоко и щеше да се нуждае от шевове.
— Хвърлил си го към стената ли? — попитах аз.
— Опита се да ме спре да стигна при теб.
— Не мога да повярвам, че си го направил.
Ричард погледна нагоре към мен.
— Искаш да бъда водач на глутницата. Искаш да бъда алфа. Ами добре, но те се държат по този начин — той поклати глава. — Трябва да си видиш лицето. Изглеждаш толкова ужасно възмутена. Как можеш да искаш от мен да убия човек и в същото време да се възмущаваш от малко грубост и хвърляне?
Не знаех какво да кажа.
— Жан-Клод каза, че убийството на Маркус няма да е достатъчно. Че ще трябва да тероризираш глутницата, за да я управляваш.
— Бил е прав. — Ричард избърса кръвта от лицето на Джейсън. Срязването вече беше започнало да се затваря. Пъхна окървавените пръсти в устата си и ги облиза.
Аз стоях там, замръзнала, наблюдавайки, като неволен свидетел на автомобилна катастрофа.
Ричард се приведе към лицето на Джейсън. Мисля, че знаех какво иска да направи, но трябваше да го видя, за да го повярвам. Той прекара езика си през отворената рана, както куче би го направило.
Обърнах се настрани. Това не би могъл да е моят Ричард, моят сигурен, спокоен Ричард.
— Дори не можеш да стоиш и да гледаш, нали? — попита той — Мислеше, че убийството е единственото нещо, което отказвам да правя?
Гласът му ме накара да се обърна.
На брадичката му имаше петно кръв.
— Виж всичко, Анита. Искам да видиш как трябва да се държи алфата. Тогава ще ми кажеш дали всичко това си е струвало. Ако не можеш да го понесеш, никога повече не ме карай да го правя отново — погледът в очите му ме предизвикваше.
Разбирах предизвикателствата. Седнах на ръба на леглото.
— Давай тогава. Цялата съм твоя.
Ричард бутна косата си на една страна, показвайки раната на врата си.
— Аз съм алфа и аз подхранвам глутницата. Аз пролях кръвта ти и сега ти я връщам обратно — топла вълна от неговата енергия заля стаята.
Джейсън се втренчи в него, очите му бяха станали почти бели.
— Маркус не прави това.
— Защото не може — каза Ричард. — Аз мога. Нахрани се от моята кръв, от моето извинение, от моята сила и никога повече не заставай срещу мен — въздухът беше толкова наситен с енергия, че беше трудно да дишаш.
Джейсън застана на коленете си и сложи устата си над раната, в началото колебливо, сякаш се страхуваше, че ще бъде отхвърлен или наранен. Когато Ричард не каза нищо, Джейсън притисна устата си до отворената рана и започна да пие. Мускулите на челюстта му се свиваха, гърлото му се движеше, когато преглъщаше. Едната му ръка се обвиваше около гърба на Ричард, другата беше на рамото му.
Приближих се до тях, за да мога да виждам лицето на Ричард. Очите му бяха затворени, лицето му беше спокойно. Сигурно беше почувствал, че го наблюдавам, защото отвори очите си. В тях имаше гняв, гняв отчасти насочен към мен. Не беше само, заради убиването на Маркус, беше и заради загубата на част от човечността му. Не го бях разбрала, не и досега.
Той докосна раменете на Джейсън.
— Достатъчно.
Джейсън се притисна по-силно към раната като сучещо кученце. Ричард го откъсна насила от врата си. Мястото около раната беше започнало вече да посинява.
Джейсън се отпусна назад, полусвит в ръцете на Ричард. Облиза ъгълчетата на устата си, обирайки последните капчици кръв. Изкикоти се и се търкулна настрани от Ричард, коленичейки на пода. Потърка лицето си в краката на Ричард.
— Никога не съм чувствал нищо такова. Маркус не може да споделя сила така. Дали някой друг в глутницата знае, че можеш да споделяш кръв?
— Кажи им — каза Ричард — Кажи на всички.
— Наистина ще отидеш да убиеш Маркус, а? — попита Джейсън.