— Изясни гледната си точка — отбелязах аз.
Жан-Клод се усмихна.
— Вярвам, че можем да призовем достатъчно сила, за да свалим Улфрик. Познавам Маркус. Той няма да се бие, ако вярва, че няма шанс да победи.
— Жан-Клод е прав — каза Ричард. — Ако мога да блесна с достатъчно сила, Маркус ще отстъпи.
— От къде знаете, че дори бихме успели отново да призовем това-каквото-и-да-беше?
— Направих някои проучвания — каза Жан-Клод. — Има два случая на господар — вампир, който е можел да призовава животните и след това е успял да направи едно от тях, докато е било в лак — формата си, нещо като свой човешки слуга.
— Е, и?
— Означава, че има шанс да успея да се свържа и с двама ви.
Поклатих глава.
— Няма начин, никакви вампирски белези. Бъди там, направи това, не ми харесват тези неща.
— Върху вас нямаше никакви вампирски белези през декември — каза Жан-Клод. — Мисля, че и сега ще проработи без тях.
— Защо вие двамата сте облечени по този начин?
Ричард изглеждаше засрамен.
— Това беше всичко, което си донесох. Мислех, че ще споделим леглото снощи.
Махнах към боксерките.
— Тези нямаше да ни помогнат да се въздържим, Ричард.
Топлина пропълзя нагоре по лицето му.
— Знам, съжалявам.
— Кажи ми, че в куфара ти няма никакво фино бельо, ma petite.
— Никога не съм казвала, че няма. — Рони ме беше уговорила да си взема някакъв комплект, просто за в случай, че се предам на Ричард. Тя нямаше нищо против да споделя леглото с Ричард преди сватбата, в случай че успеех да изритам Жан-Клод извън надпреварата.
— За кого го беше купила? — попита Ричард тихо.
— За теб, но не ме разсейвай. Защо не с готини пижами?
— Ричард и аз направихме опит само двамата да призовем силата. Нищо не се получи. Неговата неприязън към мен се превърна в пречка в този случай.
— Това истина ли е, Ричард?
Той кимна.
— Жан-Клод каза, че се нуждаем от трети, нуждаем се от теб.
— Какъв е проблема с дрехите?
— Страстта и гнева, бяха това, което отключи силата първия път, ma petite. Имаме своя гняв. Липсва ни страстта.
— Чакайте малко, по дяволите — погледнах бързо от единия към другия. — Да не ми казвате, че трябва да си направим тройка?
— Не — каза Ричард. Той се изправи. Приближи се към мен в късите си боксерки, осветявайки стаята. — Без секс, обещавам ти. Дори и заради нещо такова, пак нямаше да се съглася да те споделя с него.
Плъзнах пръстите си надолу по копринените боксерки, леко, почти сякаш се страхувах.
— Тогава защо са костюмите?
— Нямаме време, Анита. Ако това ще проработи, трябва да проработи бързо — той стисна ръцете ми, неговите излъчваха горещина върху кожата ми. — Ти каза, че ще ми помогнеш с плана. Това е планът.
Изтеглих се бавно от него и се обърнах към Жан-Клод.
— И какво ще получиш ти от това?
— Твоето щастие. Нито един вълк не би предизвикал Ричард, ако сме истински триумвират.
— Моето щастие, точно така — разгледах неговото спокойно, любезно лице и ми хрумна нещо. — Хранил си се от Джейсън, нали така? Опитал си силата, която той изсмука от Ричард, така ли е? Така ли е, ти кучи сине? — приближих се, докато говорех, борейки се с подтика да го ударя, когато стигна до него.
— Какво от това, ma petite?
Стоях точно пред него, хвърляйки думите в лицето му.
— Какво би спечелил ти от всичко това? И не ми говори тия глупости за моето щастие. Познавам те от прекалено дълго.
Лицето му беше благо, почти обезоръжаващо.
— Аз бих получил достатъчно сила, така че нито един вампир — господар по-слаб от членовете на самия Съвет, не би посмял да ме предизвика.
— Знаех си. Знаех си. Ти не правиш нищо без дузина задни мисли.
— Моята полза е точно каквато е и ползата за мосю Зееман. И двамата ще подсигурим своите позиции.
— Добре, какво мога да получа аз от това?
— Ами как, безопасността на мосю Зееман.
— Анита — каза меко Ричард. Докосна рамото ми.
Завъртях се рязко, за да го погледна. Преглътнах ядосаните си думи, когато погледнах израза на лицето му. Толкова сериозно, толкова официално.
Той прегърна раменете ми, едната му длан обхвана лицето ми отстрани.
— Не се налага да правиш това, ако не искаш.
— Разбираш ли какво предлага той, Ричард? Така никога няма да можем да се освободим от него — докоснах ръката, която беше на лицето ми. — Не ни обвързвай така към него, Ричард. Веднъж щом получи част от теб, той никога няма да те пусне да си отидеш.