— Ако наистина вярваше, че той е зло, щеше да си го убила преди много време и щяхме да сме свободни от него.
Ако не направех това и Ричард умреше тази вечер, щях ли да успея да живея с това? Облегнах се на него, притискайки лицето си към гърдите му, вдишвайки неговия аромат. Не. Ако той умреше, а аз съм можела да го спася, никога нямаше да мога да се отърва от вината.
Жан-Клод дойде и застана близо до нас.
— Това може да е една от тези необичайни случки, които не могат да бъдат повторени в контролирана среда, ma petite. Магията често действа така.
Обърнах лицето си и го погледнах, брадичката ми все още беше притисната към голите гърди на Ричард, ръцете му все още бяха обвити около гърба ми.
— Без вампирски белези върху нито един от двама ни, нали така?
— Обещавам. Единственото нещо, за което ще ви помоля е това никой от нас да не се отдръпва. Нуждаем се от реална представа колко сила бихме могли да призовем. Ако не е много, тогава отново ще говорим, но ако е както си мисля, тогава ще реши много наболели проблеми.
— Ти, манипулативно копеле.
— Това да ли е? — попита той.
— Да — казах аз.
Ричард ме прегърна. Оставих ръцете му да ме държат, да ме успокояват, но очите на Жан-Клод бяха тези, които гледах. На лицето му се беше изписал израз, който беше трудно да се опише. Дяволът, би трябвало да изглежда така, след като се подпишеш на свободното място и му подариш душата си. Приятен, нетърпелив и малко гладен.
25
— Вие с мосю Зееман се насладете на посещението си. Аз ще мина през банята и после ще се присъединя към вас.
Простият факт, че той го каза, ме накара да искам да откажа. Но не го направих.
— Сигурен ли си, че това не е просто сложен начин да ни накараш да направим тройка?
— Бих ли могъл да съм толкова непочтен?
— Да.
Той се засмя и звука накара кожата ми да потрепне, сякаш ледено кубче се плъзна по гърба ми.
— Ще ви оставя сами — той мина покрай нас и влезе в банята.
Скочих след него и хванах вратата, преди да беше успял да затвори. Той погледна към мен през отвора.
— Да, ma petite?
— По-добре ще е да има нещо под тази роба, освен кожа.
Той се усмихна достатъчно широко, че да покаже върха на зъб.
— Бих ли бил толкова груб, ma petite?
— Не знам.
Той кимна и затвори вратата.
Поех си дълбоко въздух и се обърнах с лице към другия мъж в живота ми. Дрехите на Ричард лежаха сгънати върху куфара ми. Той се приближи към мен. Боксерките му бяха срязани достатъчно високо, така че можех да видя почти всичко от стъпалата до кръста му.
Ако наистина бяхме сами, щях да се хвърля върху него. Това, което трябваше да е романтично, изведнъж вече беше задушаващо неловко. Твърде ясно долавях звуците от течащата вода в банята. Жан-Клод планираше да се присъедини към нас. Мили Боже.
Ричард все още изглеждаше чудесно с косата, паднала над едното му око. Спря да се приближава. Накрая поклати главата си.
— Защо изведнъж това е толкова неловко?
— Мисля, че главната причина е в банята, подготвяща се да се присъедини към нас.
Той се засмя и отново поклати глава.
— Обикновено не ни отнема толкова време, за да попаднем в ръцете си.
— Не — казах аз. С това темпо щяхме да стоим и да се гледаме като ученици, когато Жан-Клод се върнеше.
— Посрещни ме по средата — казах аз.
Ричард се засмя.
— Винаги.
Тръгна към мен. Мускулите по стомаха му се движеха, докато се приближаваше.
Внезапно съжалих, че бях облякла дънки и поло. Исках да ме види в бельото, което си бях купила. Исках ръцете му да се плъзнат по коприната и по тялото ми под нея.
Ричард и аз спряхме на няколко сантиметра един от друг, без да се докосваме. Можех слабо да надуша афтършейва му. Бях достатъчно близо, за да усетя топлината на тялото му. Исках да плъзна ръцете си по голите му гърди. Исках да плъзна ръцете си надолу по предната страна на тези копринени боксерки. Мисълта беше толкова силна, че кръстосах ръцете си, за да ги задържа заети. Ричард се притисна към мен. Плъзна устните си по веждите ми, целувайки съвсем нежно клепачите ми. Наведе се към устата ми и аз се изправих на пръсти, за да го посрещна. Плъзна ръцете си около мен.
Притиснах се към него, ръцете ми търсеха тялото му, устата ми се притискаше към неговата. Той се наведе и плъзна ръцете си под задника ми, повдигайки ме, докато лицата ни не се изравниха. Прекъснах целувката и понечих да му кажа да ме свали долу, но вглеждайки се в лицето му от само няколко сантиметра, не можах кажа и дума. Обвих краката си около кръста му. Той се стегна, за да запази равновесие. Целунах го и първият полъх от сила се завихри над мен в ивица боцкаща кожата, пробождаща корема топлина.