Ричард изпусна слаб звук от гърлото си, който беше повече ръмжене, отколкото стон. Клекна, с мен все още обвита около кръста му и когато ме остави на пода, аз не го спрях. Наведе горната част на тялото си над мен, подпирайки се на ръце, долната част на тялото му беше притисната към мен. Когато се втренчи надолу към мен, очите му бяха станали вълчи. Сигурно на лицето ми се беше изписало нещо, защото той завъртя лицето си, така че да не го виждам.
Повдигнах се нагоре, сграбчвайки дългата му коса и завъртях главата му не особено нежно към себе си. Дали от болката или от нещо друго, той се обърна с озъбване. Не потрепнах. Не погледнах настрани.
Ричард наведе лицето си към моето и аз легнах на пода. Устата му надвисна над моята. Имаше полъх на топлина, когато устите ни се срещнаха, сякаш бях вкусила неговата сила, неговата същност.
Вратата на банята се отвори. Звукът ме накара да замръзна, карайки очите ми да се плъзнат към отворената врата. Ричард се поколеба за секунда, устата му несигурно стоеше над моята, после целуна ръба на брадичката ми, плъзгайки устните си надолу по врата ми.
Жан-Клод стоеше на вратата, облечен в черна копринена пижама. Горнището му не беше закопчано, така че се развяваше около тялото му, докато се движеше. Изразът на лицето му, в очите му ме накара да се паникьосам.
Потупах рамото на Ричард. Той беше продължил да целува долната част на врата ми и душеше яката на полото ми, сякаш щеше да пъхне лицето си вътре в блузата ми. Обърна поразителните си кехлибарени очи към мен и единственото нещо, което успях да прочета на лицето му беше желание, почти като глад. Силата му се спускаше по кожата ми като топъл вятър.
Пулсът подскачаше в гърлото ми, докато не помислих, че ще разкъса кожата ми.
— Какво не е наред с теб, Ричард?
— Тази вечер е пълнолуние, ma petite. Неговият звяр го вика. — Жан-Клод пристъпи леко през килима към нас.
— Пусни ме да стана, Ричард.
Ричард се изправи на ръцете и коленете си, позволявайки ми да изпълзя изпод него. Аз станах, а той коленичи пред мен, обвивайки кръста ми с ръце.
— Не се страхувай.
— Не се страхувам от теб, Ричард — гледах към Жан-Клод.
Ричард плъзна ръцете си надолу по ребрата ми, пръстите му се забиваха в плътта ми, сякаш масажираше гърба ми. Това върна вниманието ми отново към него.
— Никога не бих пожелал да те нараня. Знаеш това.
Знаех това. Кимнах.
— Повярвай ми сега — гласът му беше мек и дълбок, с басов оттенък, който не беше нормален. Той започна да издърпва блузата от панталоните ми. — Искам да те докосна, да те помириша, да те опитам.
Жан-Клод се въртеше около нас, без да се приближава. Обикаляше ни като акула. Неговите среднощно сини очи все още бяха човешки, много по-човешки от тези на Ричард.
Ричард изтегли полото от панталоните ми, избутвайки го нагоре, докато не оголи стомаха ми. Плъзна ръцете си по голата ми кожа и аз потреперих, но това не беше секс, или поне не беше само секс. Тази негова топла, електрическа сила течеше от ръцете му по кожата ми. Беше така, сякаш нисковолтово напрежение преминаваше през мен. Не ме болеше, но можеше да започне, ако не спреше. Или можеше да стане по-добре, по-добро от всичко друго. Не бях сигурна кое от двете ме плашеше повече.
Жан-Клод стоеше точно извън обхват и ни гледаше. Тази мисъл също ме плашеше.
Ричард сложи ръцете си от двете страни на оголения ми кръст, държейки блузата повдигната, сложена над китките му.
Жан-Клод направи последната стъпка, бледите му ръце се разтвориха. Изпънах се нагоре, страхът взе надмощие над остатъците от желанието ми. Той остави ръцете си да се отпуснат, без да ни докосва.
Ричард облиза стомаха ми с едно бързо, влажно движение. Погледнах надолу към него и той ме погледна с кафявите си очи. Човешки очи.
— Няма да позволя нищо да ти се случи, Анита.
Не знаех какво му е струвало да овладее звяра си, но знаех, че не е било лесно. Имаше много по-слаби ликантропи, които не биха могли да се върнат обратно, щом веднъж бяха започнали да се променят. Щеше да е по-успокоително, ако истинските му кафяви очи не бяха изпълнени с тъмнина. Но това не беше неговият звяр, беше нещо по-основно, по-човешко: секс. Дори похотта не може да прикрие този израз в мъжките очи.
Жан-Клод беше застанал зад мен. Можех да го усетя. Без изобщо да ме докосва, можех да усетя силата му, като студен, търсещ вятър. Той притисна лицето си в косата ми. Сърцето ми биеше толкова шумно, че не можех да чуя нищо друго, освен тътнежа на собствената ми кръв в главата ми.
Жан-Клод избута косата ми на една страна. Устните му докоснаха брадичката ми и силата му се завъртя над мен в кратък полъх, студен като вятър от гроб. Той премина през мен, търсейки топлината на Ричард. Двете енергии се сблъскаха, смесвайки се в мен. Не можех да дишам. Почувствах това нещо вътре в мен, което викаше мъртвите от гробовете — магията, поради липса на по-добра дума — усетих я да се намотава и пламва срещу тях двамата.