Опитах се да се избутам от Ричард, но пръстите му се стегнаха около ребрата ми. Ръцете на Жан-Клод се стегнаха около раменете ми.
— Овладей енергията, не се бори с нея, ma petite.
Овладях паниката, въздуха ми излизаше на бързи тласъци. Щях да хипервентилирам и да припадна, ако не се вземех в ръце. Яхнах силата и собствения си страх и бях изгубена.
Устата на Ричард докосна нежно стомаха ми. Устните му смучеха кожата ми. Устните на Жан-Клод докоснаха врата ми, гризвайки го нежно. Ръцете му ме притискаха към гърдите му. Ричард беше като нарастваща топлина около кръста ми. Жан-Клод като студен огън зад гърба ми. Бях разяждана от двата края като парче дърво попаднало в пламъци. Силата беше прекалено много. Трябваше да отиде някъде. Трябваше да направя нещо с нея или тя щеше да ме изгори жива.
Краката ми поддадоха и само ръцете на Ричард и Жан-Клод около мен ме предпазиха да не падна. Поставиха ме на пода, все още прегръщайки ме в ръцете си. Рамото ми докосна земята, после ръката ми и вече знаех какво можех да направя със силата. Почувствах вълна през земята, търсеща, търсеща мъртвите. Увих я през стомаха си. Ръцете на Жан-Клод бяха на раменете ми, лицето му докосваше моето. Ръцете на Ричард бяха под блузата ми, докосващи гърба ми, качващи се по-високо, но всичко това беше второстепенно. Трябваше да направя нещо със силата.
Намерих мъртвия, който ми трябваше, но нищо не стана. Силата продължи да нараства, докато не ми се прииска да закрещя, само ако можех да си поема достатъчно въздух.
Претърколих се на гръб и се втренчих в двама им. Те се втренчиха надолу към мен. Очите на Жан-Клод бяха станали плътно среднощно синьо. И двамата се притиснаха към мен едновременно. Ричард се наведе към устата ми, Жан-Клод към врата ми. Целувката на Ричард беше почти като изгаряне. Можех да почувствам докосването от зъбите, сякаш Жан-Клод се бореше да не ме захапе. Изкушението беше навсякъде. Нечия ръка беше под блузата ми и аз вече не можех да разбера чия е. След това осъзнах, че това бяха и двамата.
Какво беше единственото нещо, което ми трябваше, за да вдигам мъртвите? Кръв. Трябваше да го кажа на глас:
— Кръв.
Жан-Клод се повдигна нагоре, гледайки ме само от сантиметри. Ръката му беше точно под гърдите ми. Бях хванала китката му, без да мисля за това.
— Какво, ma petite?
— Кръв, за да го завършим. Трябва ни кръв.
Ричард повдигна лицето си като удавник.
— Какво?
— Мога да ти дам кръв, ma petite. — Жан-Клод се облегна на мен. Спрях го с ръка на гърдите му, едновременно с Ричард, който сложи ръка на рамото му. Силата се изля върху нас като притъпена вълна, а аз направо видях бели точици.
— Няма да ме използваш, за да забиеш зъбите си в нея за първи път. — Ричард му ръмжеше. Гневът му подхрани магията и аз изпищях.
— Дайте ми кръв или се разкарайте от мен — бутнах китката си между тях. — Нямам нож, така че някой да го направи.
Ричард се облегна на мен. Прехвърли косата си от едната страна на врата си.
— Ето ти твоята кръв.
Жан-Клод не започна да спори. Плъзна се към него, устните му се дръпнаха назад. Наблюдавах като на забавен кадър как заби зъбите си във врата на Ричард. Ричард се стегна, дъхът му подсвирна, когато зъбите се забиха навътре. Устата на Жан-Клод се притисна към кожата му, смучейки, гърлото му се движеше.
Силата фучеше през тялото ми, карайки всяко косъмче по тялото ми да настръхне, пълзейки по кожата ми, докато не започнах да мисля, че ще се разпадна. Изпратих я цялата навън към мъртвите, които бях открила. Напълних ги догоре и все още в мен имаше прекалено много сила. Потърсих навън, по-далеко и накрая открих това, което търсех. Енергията се изля от нас с един студен, изгарящ полъх.
Лежах задъхваща се на пода. Жан-Клод лежеше от лявата ми страна, подпрян на един лакът. Кръв оцветяваше устните му, капеше по брадичката му. Ричард лежеше по корем от дясната ми страна, подпрял брада на ръката ми. Гърдите му се повдигаха и спадаха в забързан ритъм, лъскави капки пот се стичаха по гърба му.
Светът беше поръбен със златисто, почти трептящ. Звукът се завърна бавно и беше такъв, сякаш слушах от дъното на дълга тръба.
Жан-Клод облиза кръвта от устните си, избърса с трепереща ръка брадичката си, облизвайки ръката си до чисто. Легна край мен, едната му ръка беше върху корема ми, главата му лежеше на рамото ми. Белите му гърди и корем лежаха върху ръката ми. Кожата му беше почти гореща, трескава. Никога преди не го бях усещала такъв. Сърцето му биеше срещу кожата ми като уловена птичка.