Косата му падаше върху лицето ми. Миришеше на някакъв екзотичен шампоан и на него. Засмя се пресекливо и каза:
— За мен усещането беше великолепно, беше ли добре и за теб, ma petite?
Преглътнах, но бях твърде уморена дори да се засмея.
— Винаги може да ти се вярва, че ще знаеш какво да кажеш.
Ричард се изправи на лактите си. Кръвта се процеждаше надолу по врата му, там, където си личаха двата спретнати белега от зъби. Докоснах следата от ухапването и пръстите ми се оцветиха в алено.
— Болеше ли? — попитах аз.
— Не наистина — той хвана нежно китката ми, облизвайки кръвта от пръстите ми, изсмуквайки ги до чисто.
Странно топлата ръка на Жан-Клод милваше корема ми под блузата. Той разкопча копчето на панталона ми.
— Дори не си го и помисляй — реагирах веднага.
— Твърде късно, ma petite — той се наклони и ме целуна. Можех да усетя металическата сладост от кръвта на Ричард по езика му. Протегнах се, за да го стигна, притискайки се към устата му. Мислех за кръвта, не за някой от тях. Истината беше, че не бяхме свършили все още с кръвопускането за днес. Каквото и да бях вдигнала от гроба, трябваше да го върна обратно. Това щеше да иска кръв, прясна кръв. Единственият въпрос беше кой щеше да я дари и как щеше да бъде събрана. О, и още един въпрос, от колко кръв щяхме да се нуждаем?
26
Върховете на пръстите на Жан-Клод се плъзнаха по ръба на гащите ми. Ричард сграбчи китката му. Гневът избухна от двама им и споделената енергия отново пламна.
— Няма да използваш това като извинение да се вмъкнеш в гащите й — каза Ричард. Гласът му беше плътен и тъмен от нещо повече от гняв. Ръката му се стегна около китката на Жан-Клод.
Жан-Клод сви ръката си в юмрук и напрегна ръката си от лакътя. Концентрация и гняв се изписаха по лицата и на двамата. Можех да почувствам треперещото усилие преминаващо през гърдите им. Техният гняв прободе кожата ми. Беше твърде рано да се забъркваме отново в тези лайна.
— Можете да играете на канадска борба по-късно, момчета, сега трябва да отидем да видим какво вдигнах от мъртвите.
След момент на колебание и двамата погледнаха надолу към мен. Ръцете им все още бяха напрегнати една срещу друга. Лицето на Ричард изразяваше напрежение. Лицето на Жан-Клод беше спокойно и любопитно, сякаш нямаше никакво напрежение в това да задържиш върколак. Но аз можех да почувствам лекото треперене през цялото му тяло. Илюзията означаваше всичко за Жан-Клод. С Ричард всичко беше нервни окончания и реалност.
— Какво каза, ma petite?
— Тя каза, че е вдигнала мъртвец — каза Ричард.
— Да, така че се разкарайте от мен. Можете да се биете и по-късно, но точно сега трябва да проверим какво съм направила.
— Сме направили — каза Жан-Клод. Той се отдръпна от Ричард и след секунда Ричард пусна ръката му.
— Какво сме направили — повторих аз.
Ричард се изправи, мускулите по голите му крака се движеха под кожата и беше много трудно да не ги докоснеш, да почувстваш движението им. Той ми подаде ръка.
— Дай ми минутка — казах аз.
Жан-Клод стана така, сякаш струни го изтеглиха на краката му. Той също ми подаде ръка.
Те стояха взирайки се един в друг. Гневът им плисна през въздуха като невидими искри. Поклатих глава. Струва ми се, че се чувствах по-зле и от двама им, бедният човек, който бях. В действителност бих се възползвала от малко помощ, което беше рядкост за мен. Въздъхнах, присвих краката си под мен и се изправих без тяхна помощ.
— Дръжте се прилично, вие двамата — казах аз. — Не можете ли да почувствате какво се носи по въздуха? Гневът действа чудесно, когато за призоваване на това, каквото и да беше то, така че спрете вече. Може би ще трябва да го направим отново, за да положим да почива това, което вече сме призовали от гроба.
Жан-Клод започна моментално да изглежда отпуснат и успокоен. Направи лек поклон.
— Както желаеш, ma petite.
Ричард завъртя врата си, опитвайки се да отпусне раменете си. Ръцете му все още бяха стиснати в юмруци, но той кимна.
— Не мога да разбера как това, което направихме призова зомбита.
— Мога да служа като фокус за други съживители. Това е начин да обединим силите си и да вдигнем по-старо зомби или дори повече от едно или две зомбита. Не знам как да правя нещо друго, освен да вдигам мъртвите, така че когато захвърлихте толкова много сила в лицето ми… — свих рамене — Направих това, което знаех как да направя.