— Аз съм твоят регистриран човешки слуга — казах аз. — Можеш да кажеш, че си го направил, за да ме запазиш жива.
— За такова нещо, те ще дойдат и ще разучат сами, ma petite. Който и да дойде, веднага ще разбере, че ти не носиш моите белези. Ти си мой слуга само по име. Това няма да е достатъчно за тях. Без никаква връзка между нас, те няма да ти вярват.
— Така че те ще я убият, просто така? — попита Ричард. Той се приближи по-близо до мен, сякаш щеше да ме докосне, но ръцете му се поколебаха над раменете ми.
Без да поглеждам към него, казах:
— Една история за изгорени живи хора и ти не искаш да ме докоснеш. Ти предубеден дребен върколак — опитах се да запазя гласа си спокоен, но сурова нотка се промъкна в него.
Ръцете му сграбчиха здраво раменете ми.
— Това, което си направила наистина те тормози, така ли е?
Обърнах се, за да видя лицето му, ръцете му все още бяха на раменете ми.
— Разбира се, че ме притеснява. Аз не просто убих Магнус, измъчвах го до смърт. Ели Куинлан не заслужаваше да бъде изгорена жива — поклатих глава и се опитах да отстъпя настрани от него. Той обви ръцете си около гърба ми, задържайки ме нежно до него.
— Съжалявам, че е трябвало да го направиш — докосна косата ми с една ръка, другата все още беше обвита около гърба ми. — Очите ти са обладани от духовете на това, което си направила. Не го приемай погрешно, но ме кара да се чувствам по-добре, когато виждам болката в очите ти.
Аз се избутах от него.
— Мислиш ли, че бих убила някого чрез мъчения и няма да почувствам нищо?
Той срещна очите ми, но изглеждаше така, сякаш имаше някакво напрежение в тях.
— Не бях сигурен.
Поклатих глава.
Жан-Клод хвана лявата ми ръка, другата все още държеше файърстара. Обърна ме с лице към него. Повдигна ръката ми към устните си, докато правеше лек поклон. Каза, докато се движеше:
— Няма нищо, което би могла да направиш, което би могло да ме накара да спра да желая тялото ти — целуна ръката ми. Устните му се задържаха малко по-дълго, отколкото беше прието. Езикът му близна кожата ми и аз я издърпах.
— Уплаших те, че мога да вдигам вампирите просто така.
— Може би, ma petite, но аз те плаша от години и ето че ти си все още тук.
Той отбеляза точка. Втренчих се в Уили.
— Нека да видим, дали ще можем да върнем всички обратно, където им е мястото — надявах се да успея да го направя. Исках Уили обратно, дори това да беше просто лъжа. Той ходеше, той говореше, това все още си беше Уили. Или може би само исках да бъде Уили. Може би се нуждаех да бъде Уили.
29
— Заведи ме в стаята с ковчезите — казах аз.
— Защо? — попита Жан-Клод. Имаше нещо в начина, по който каза тази самотна думичка, който ме накара да се втренча в него.
— Защото те помолих.
— Как ще се почувстват хората ми, ако позволя Екзекуторката да влезе в тяхната лична стая, докато те спят безпомощни?
— Няма да убивам никого днес, не и целенасочено.
— Не ми харесва начина, по който каза това, ma petite.
— Неконтролираната сила е непредвидима, Жан-Клод. Всякакви нежелани неща биха могли да се случат. Трябва да видя къде трябва да почиват вампирите. Искам да опитам да ги върна обратно с контролирана маневра.
— Какъв вид нежелани неща? — попита Ричард.
Това беше добър въпрос. След като всъщност се оправях на сляпо, нямах добър отговор на това.
— Ще ми отнеме по-малко сила да ги върна обратно, отколкото ми трябваше, за да ги вдигна. Ако отново я призовем диво и се опитаме да ги насилим обратно… — поклатих глава.
— Би могла да погасиш тяхната жизнена сила — каза Касандра.
Погледнах към нея.
— Какво каза?
— Ще се опиташ да ги положиш обратно в ковчезите им, както би опитала да положиш зомби, нали?
— Да.
— Но не ги искаш мъртви за постоянно?
Главата започваше да ме боли.
— Не, не ги искам мъртви за постоянно.
— Откъде знаеш толкова много за некромантията, Касандра? — попита Жан-Клод.
— Имам магистърска степен по магическа теория.
— Това можеше да ни свърши работа по-рано — казах аз.
— Ни най-малко — каза тя. — Но може да помогне сега.
— Знаеше ли, че най-новият член на глутницата ти е толкова добре образован, Ричард? — попита Жан-Клод.
— Да — каза той. — Това беше една от причините, поради които й дадох разрешение да се премести тук.
— Разрешение да се премести? — попитах аз. — Защо й е трябвало твоето разрешение?
— Върколаците трябва да получат разрешение от местния водач на глутница, преди да могат да влязат на нова територия. Ако не го направят, това се приема като предизвикателство към неговия авторитет.
— Тя теб ли попита за разрешение или Маркус?