— Какво не е наред, Стивън? — попита Ричард.
Стивън премигна и поклати глава.
— Всички чухме, Анита да казва на Жан-Клод, че ще се нуждае от още кръв, свежа кръв — каза Касандра. Погледна към мен, когато довършваше изречението. — Мисля, че Стивън е притеснен за това, откъде ще дойде свежата кръв.
— Аз не съм почитател на човешките жертвоприношения — казах аз.
— Някои хора не приемат ликантропите за хора — каза Касандра.
— Аз не съм от тях — отговорих.
Тя погледна към мен, премисляйки думите ми. Някои ликантропи можеха да кажат, ако лъжеш. Бях готова да се хвана на бас, че тя беше една от тях.
— Тогава откъде ще получиш кръвта?
Това беше добър въпрос. Не бях сигурна, че имах добър отговор.
— Не знам, но няма да се стигне до смърт.
— Сигурна ли си? — попита тя.
Свих рамене.
— Ако ще ни трябва смърт, за да ги върнем обратно, те са мъртви. Няма да убия някого другиго, за да ги върна обратно — погледнах към трите чакащи вампира, след като го казах. Лив, Уили и изненадващо, Деймиън. Вдигането на вампирите беше достатъчно впечатляващо, вдигането на някого толкова силен като Деймиън вече ставаше плашещо. Той не беше вампир — господар, никога нямаше да бъде, но щеше да ме притесни доста в честен бой. Сега стоеше облечен само в зелените панталони от ликра и пиратския шарф. Горната част от тялото му блестеше като мускулест мрамор под блясъка на светлините. Зелените му очи бяха втренчени в мен с търпеливо очакване, както го можеха само напълно умрелите.
— Ти трепериш, ma petite.
— Ще призовем силата отново, след това ще се нуждаем от кръв — погледнах към Жан-Клод и Ричард. — Ако Ричард иска да се бие с Маркус тази вечер, не съм сигурна, че той трябва да дава толкова много кръв.
Жан-Клод наклони главата си на една страна. Очаквах да каже нещо дразнещо, но не го направи. Може би дори и много старо куче можеше да научи нови номера.
— Той няма да забива зъбите си в теб — каза Ричард. Гневът направи кафявите му очи тъмни и блестящи, беше очарователен дори, когато беше ядосан. Тази аура на сила се носеше около него, достатъчно близо, за да се обвие около голата ми кожа.
— Не можеш да даряваш кръв два пъти, толкова скоро един след друг, когато Маркус те чака — казах аз.
Ричард ме сграбчи за раменете.
— Ти не разбираш, Анита. Храненето е като секс за него.
Отново почти очаквах Жан-Клод да ни прекъсне, но той не го направи. Трябваше аз да го кажа. Проклятие.
— Това няма да е първият път, когато ще го прави, Ричард.
Пръстите на Ричард се забиха в ръцете ми.
— Знам това. Видях белезите от зъби на китката ти. Но си спомни, че тогава не беше под умствен контрол.
— Помня — казах аз. — Болеше адски.
Ричард ме привлече към себе си, ръцете му все още държаха раменете ми, повдигаше ме на пръсти така, сякаш искаше да ме придърпа към лицето си.
— Без умствен контрол е като изнасилване, не е истинско. Този път ще бъде истинско.
— Нараняваш ме, Ричард — гласът ми беше спокоен, стабилен, но изразът върху лицето му ме уплаши. Напрежението в ръцете му, в лицето му, в цялото му тяло беше изнервящо.
Той ме свали долу, но не махна ръцете си от мен.
— Вземи кръв от Джейсън или Касандра.
Поклатих глава.
— Това може да свърши работа, а може и да не свърши. Ако кръвта идва от някой от нас знам, че ще проработи. Освен това, можеш ли да предлагаш кръвта на други хора ей така, без първо да ги попиташ?
Съмнение се плъзна в очите му и той ме пусна. Дългата му коса падна напред, скривайки лицето му.
— Каза, че си избрала мен. Че си влюбена в мен. Че не искаш да правиш секс с него. Сега ми казваш, че искаш да се храни от теб. Това е толкова лошо, колкото и секс — той закрачи през стаята, минавайки покрай чакащите вампири, крачеше из стаята развълнуван, изпълвайки я с топла, пълзяща сила.
— Не съм казвала, че искам да го храня — казах аз.
Той спря на средата на стаята, взирайки се в мен.
— Но ще го направиш, нали така?
— Не — казах аз и това беше истина. — Никога не съм се интересувала от това.
— Тя говори истината — намеси се най-после Жан-Клод.
— Ти стой настрани от това — каза Ричард, насочвайки пръст към него.
Жан-Клод направи лек поклон и отново замълча. Беше се представил достатъчно добре. Накара ме да се изнервя. Разбира се, Ричард се справяше достатъчно добре и за двама им.