Доминик пристъпи към трите вампира, които бях вдигнала. Бяхме се върнали обратно в стаята с разпръснатите натрошени камъни, така че да може да види зомбитата и вампирите наведнъж. Той се въртеше около вампирите, докосвайки ги тук и там. Ухили се към мен, зъбите проблеснаха през тъмната му брада.
— Това е чудесно, наистина невероятно.
Усетих желание да му се намръщя.
— Прости ми, ако не споделям ентусиазма ти. Можеш ли да ми помогнеш да ги върна обратно по начина, по който са били?
— Теоретично, да.
— Когато хората започнат да използват думата теоретично, означава, че не знаят как да направят нещо. Ти не можеш да ми помогнеш, нали така?
— Е, е — каза Доминик. Коленичи пред Уили, втренчвайки се в него, изучавайки го като буболечка под биоскоп. — Не съм казал, че не мога да помогна. Истина е, че никога не съм го виждал направено. А ти казваш, че не го правиш за пръв път — той се изправи, изтупвайки колената на панталоните си.
— Един път преди това.
— Тогава е било без триумвират, така ли? — попита Доминик.
Беше се наложило да му разкажа. Разбирах достатъчно от ритуална магия, за да знам, че ако не му кажехме как сме събрали цялата тази сила, всичко, което той би могъл да ни предложи като помощ, нямаше да проработи. Това беше все едно да кажеш пред полицията, че е било кражба с взлом, когато всъщност е било убийство. Те щяха да се опитват да разследват грешното престъпление.
— Да, първият път бях само аз.
— Но и двата пъти през деня? — попита той.
Кимнах.
— Това има смисъл. Можем да вдигаме зомбита, чак след като душата си отиде. Затова има смисъл вампирите да могат да бъдат вдигани само през деня. Когато се спусне мрака, душите им се връщат.
Дори не се опитах да споря, дали вампирите имат или нямат души. Не бях така сигурна в отговора, както би трябвало да бъда.
— Не мога да вдигам зомбита през дневните часове. Да не говорим за вампири — казах аз.
Доминик огледа всички чакащи мъртъвци от двете му страни.
— Но си го направила.
Поклатих глава.
— Не в това е въпроса. Изобщо не би трябвало да е възможно да го направя.
— Опитвала ли си се изобщо някога да вдигнеш зомби през деня?
— Ами, не. Мъжът, който ме обучаваше каза, че това не е възможно.
— Така че никога не си се опитвала — заключи Доминик.
Поколебах се, преди да отговоря.
— Опитвала си се — каза той.
— Не можах да го направя. Дори на можах да призова силата под слънчевата светлина.
— Само, защото си вярвала, че няма да можеш — каза Доминик.
— Кажи го пак.
— Вярата е един от най-важните аспекти в магията.
— Имаш предвид, че ако вярвам, че не мога да вдигам зомбита през деня, няма да мога да го правя?
— Именно.
— Това няма смисъл — каза Ричард. Той се облягаше на една от непокътнатите стени. Беше много тих, докато обсъждах магията с Доминик. Джейсън все още във вълчата си форма, лежеше в краката му. Стивън беше разчистил някои от счупените камъни и беше седнал до вълка.
— Всъщност… — казах аз — … има. Виждала съм хора с голям необработен талант, които не можеха да вдигнат нищо. Единият смяташе, че това е смъртен грях, така че просто го беше блокирал. Но блестеше от сила, без значение дали искаше да я приеме или не.
— Превръщачът може да отрича силата, колкото си иска, но това няма да го спре да се променя — каза Ричард.
— Вярвам, че затова ликантропите го смятат за проклятие — каза Доминик.
Ричард погледна към мен. Изразът на лицето му беше красноречив.
— За проклятие.
— Ще трябва да простиш на Доминик — каза Жан-Клод. — Преди стотици години на никой не би му хрумнало, че ликантропията би могла да е болест.
— Притесняваш се за чувствата на Ричард? — попитах аз.
— Неговото щастие е твое щастие, ma petite.
Новото джентълменско поведение на Жан-Клод започваше да ме дразни. Не вярвах на тази негова промяна. Касандра се намеси:
— Ако Анита не вярва, че може да вдига мъртвите през деня, тогава как го е направила?
Беше се намесила в метафизичната дискусия така, сякаш присъстваше на защита на дипломна работа по магическа теория. Бях срещала хора като нея в колежа. Теоретици, които нямаха истинска магия в себе си. Но можеха да стоят с часове и да обсъждат дали теоретичната магия ще проработи. Третираха магията като висша физика, като чиста наука без някакъв реален начин да бъде тествана. Небесата забраниха на магьосниците от кулата от слонова кост да изпробват своите теории с истинска магия. Доминик би се вписал добре в същата картинка, с изключение на това, че имаше собствена магия.
— И в двата случая на помощ е идвала екстремната ситуация — каза Доминик. — Включвал се е принципът, който позволява на грохнала старица да вдигне камион, за да измъкне внука си изпод него. Във време на голяма нужда, често използваме способности, отвъд всекидневните.