— Не ме докосвай — казах бързо.
Усетих, че се колебае зад мен.
— Какво не е наред, ma petite?
— Нищо — обърнах се с лице към него. Поставих ръката си точно над голите му гърди и усетих лека топлина да премина от неговата кожа към моята. Чувствах го така, сякаш тялото му дишаше срещу моето — Усещаш ли това?
Той наклони главата си на една страна.
— Магия.
— Аура — казах аз. Трябваше да се преборя с импулса да хвърля поглед към Доминик, сякаш поглеждах към треньор, за да видя дали това беше начинът, по който искаше да изиграем играта. Протегнах ръката си към Ричард — Приближи се към мен, но не ме докосвай.
Той изглеждаше объркан, но направи това, за което го молех. Когато ръката ми беше точно пред кожата му, усетих същата нишка от топлина, като лек, пленен вятър. Можех да усетя тяхната енергия, дишаща срещу кожата ми, по една за всяка ръка. Затворих очите си и се концентрирах върху усещането. Ето. Можех да почувствам разликата, слаба, почти незабележима, но съществуваща. Имаше бодливо, почти електрическо трептене откъм Ричард. Жан-Клод беше студен и спокоен. Добре, можехме да докосваме аури и какво от това? Къде щеше да ни отведе това?
Притиснах внезапно ръцете си напред срещу тяхната енергия, срещу телата им. Засилих тази енергия обратно в тях и изтръгнах изпъшкване и от двама им. Разтърсване премина през ръцете ми и аз наклоних глава, дишайки през притока на сила. Повдигнах лицето си, за да погледна в очите им. Не знаех какво се е изписало на него, но каквото и да беше, Ричард не го хареса. Той започна да отстъпва назад. Забих ноктите си в стомаха му, колкото да привлека вниманието му.
— Не прекъсвай връзката.
Той преглътна. Очите му бяха разширени и в тях имаше нещо подобно на страх, но остана на място. Обърнах се към Жан-Клод. Той не изглеждаше уплашен. Изглеждаше толкова спокоен и контролиран, колкото се чувствах и аз.
— Много добре, Анита — гласът на Доминик стигна до нас нисък, бавен. — Съчетай техните сили, все едно те са просто двама други съживители. Ти служиш за фокус. Правила си го и преди. Полагала си мъртвите хиляди пъти. Това е просто още един път.
— Добре, тренер — прошепнах.
— Какво? — попита Ричард.
Поклатих глава.
— Нищо.
Отстъпих бавно назад, ръцете ми продължаваха да са протегнати към тях. Силата се повлече между нас като две въжета. Нямаше какво да се види, но от израза върху лицето на Ричард разбрах, че всички го усещахме. Измъкнах ножа и повдигнах златната купа, без да поглеждам надолу, погледът ми беше закован върху тях двамата. Имаше разлика между това и комбинирането с други съживители и тя беше в похотта. Любовта. Нещо. Каквото и да беше, то действаше като гориво или лепило. Нямах думи, с които да го опиша, но то беше там, когато гледах към тях.
Хванах златната купа в лявата си ръка, ножа в дясната. Върнах се обратно към тях.
— Дръжте купата вместо мен, всеки от едната страна.
— Защо? — попита Ричард.
— Защото аз казвам така.
Той изглеждаше така, сякаш искаше да започне да спори. Плъзнах плоската страна на острието по устните му.
— Ако задаваш въпроси за всичко, което казвам, това ми проваля концентрацията — дръпнах ножа настрани от устата му.
— Не прави повече така — каза той, гласът му беше мек, почти дрезгав.
Кимнах.
— Добре — повдигнах китката си над празната купа и прекарах ножа през нея с едно рязко движение. Кръвта бликна, падайки на тежки капки, изпръсквайки страните и дъното на блестящата купа. Да, болеше.
— Твой ред е Ричард — държах китката си над купата, нямаше нужда да хабим кръвта.
— Какво трябва да направя?
— Постави китката си над купата.
Той се поколеба, след това направи, каквото го бях помолила. Вдигна ръката си над купата, дланта му беше свита в юмрук. Обърнах я, за да открия долната й страна. Стиснах я с моята все още кървяща ръка. Купата трепереше, там, където свободната му ръка все още я държеше заедно с Жан-Клод.
Погледнах нагоре към лицето му.
— Защо това те притеснява повече от това Жан-Клод да те ухапе?
Той преглътна.
— Доста неща не ме притесняват, когато мисля за секс.
— Говориш като някого само с една Х-хромозома — казах аз. Прекарах ножа надолу по кожата му с едно бързо рязване, докато той все още гледаше към лицето ми. Единственото нещо, което го спря да не се дръпне беше ръката ми около неговата. Той не се бори повече след първоначалната изненада. Наблюдаваше как кръвта му тече в купата, смесвайки се с моята. Дъното на купата вече не се виждаше, покрито с кръв. Пуснах ръката му и той задържа кървящата си ръка над купата.
— Жан-Клод? — казах аз.
Той задържа собствената си слаба китка пред мен, без да го моля. Задържах китката му, така както я бях задържала и Ричард. Погледнах неговите дълбоки сини очи, но в тях нямаше страх, нямаше нищо друго, освен леко любопитство. Порязах китката му и кръвта бликна на алени капки по бялата му кожа.