— Изглеждам като плакат на мотористка курва от ада, срещнала войник на съдбата.
— И това също — каза Стивън.
Обърнах се към Касандра.
— Бъди честна.
— Изглеждаш опасна, Анита. Като нечие оръжие.
Втренчих се в огледалото, поклащайки глава.
— Имаш предвид нечия секс играчка.
— Като секс господарка може би, но не и като играчка — каза Касандра.
Защо дори това не ме накара да се почувствам по-добре?
Касандра настоя да ми помогне с грима. Това беше добро предложение, защото тя беше по-умела и в това. Години практика, каза. Косата ми беше стегната и къдрава, стигаше точно до под раменете ми. Нуждаеше се от подстригване. Но за тази вечер беше перфектна. Лицето ми все още беше приятно. Гримът е чудесно нещо. Но облеклото ми излизаше далеч извън рамките. Изглеждах точно каквато бях: нещо, което щеше да успее да те убие, преди ти да успееш да го целунеш.
Излязохме извън банята и открихме Едуард и Харли да ни чакат. Бяха донесли два стола, така че да могат да седят на белия килим с лице към вратата на банята. Замръзнах докато Едуард ме гледаше. Той не каза нищо, просто седеше там с нещо като полуусмивка на лицето си.
— Е, кажи нещо, по дяволите.
— Щях да кажа, че това не си ти, но по някакъв начин все пак си си ти.
Поех си дълбоко въздух.
— Да.
Харли ме наблюдаваше с изпразнени очи. Беше се усмихнал, но не на облеклото ми. Усмихваше се на някаква космическа музика или визия, която само той успяваше да забележи.
На леглото лежеше дълго кожено палто.
— Един от вампирите го довлече — каза Едуард. — Помислил, че може да имаш нужда от нещо, да се покриеш преди голямото шоу.
— Наслаждаваш се на това, така ли е?
— Щях да се чувствам по-добре, ако можех да ти пазя гърба.
— Ще направиш точно това с пушка от близките хълмове, помниш ли?
— С очила за нощно виждане и снайпер, добре, но няма да мога да ги избия всичките от разстояние.
— Не би успял да ги избиеш всичките, дори и да беше до мен — казах аз.
— Така е, но щях да се чувствам по-добре.
— Притесняваш се за мен?
Той сви рамене.
— Аз съм твой бодигард. Ако умреш, докато си под моя защита, другите бодигардове ще ми се присмиват.
Отне ми секунда да разбера, че се беше пошегувал. Харли погледна към него с почти изненадан вид. Не мисля, че някой от нас, често чуваше Едуард да се шегува.
Приближих се към Едуард. Кожата направи този лек скърцащ звук, който си прави. Спрях точно пред него с леко разтворени крака, гледайки го отгоре — надолу.
Той леко разшири очите си.
— Да?
— Не мога да си представя някой да ти се присмива, Едуард.
Той докосна една от кожените връзки.
— Ако се разхождах наоколо облечен така, щяха да го направят.
Усмихнах се.
— Вероятно щеше да си облечен така, ако идваше с нас на сечището тази вечер.
Той обърна бледосините си очи към мен.
— Бил съм облечен и по-зле от това, Анита. Аз съм добър актьор, когато се наложи — хуморът се оттече от лицето му, оставяйки нещо диво и решително след себе си. Едуард все още можеше да прави неща, които аз не можех, все още спазваше по-малко правила от мен, но по някакъв начин Едуард беше мое огледално отражение. Отражение, в какво щях да се превърна или може би в какво вече се бях превърнала.
Ричард би казал, че е предупреждение. Аз все още не бях успяла да преценя.
На вратата се почука. Ричард влезе, без да изчака покана. Беше намръщен, но киселият му израз изчезна веднага щом успя да ме види. Очите му се разшириха.
— Идвах, за да се оплача от моето облекло — той поклати глава. — Ако започна да се оплаквам, просто ще ме застреляш ли? — усмивка премина през лицето му.
— Без смях — казах аз.
Усмивката му се разшири. Гласът му беше малко задавен, но той се овладя.
— Чудесно. Изглеждаш чудесно.
Има само две неща, които можеш да направиш, когато си облечена като Барби Има Връзки — можеш да се притесниш или да станеш агресивен. Познайте какъв беше моят избор.
Закрачих гордо към него, вкарвайки малко повече полюляване в походката си. Ботушите го правеха по лесно, някакси ми даваха точно нужното завъртане. Смених израза в очите, върху лицето си с това, което обещаваше облеклото: секс, насилие, жега.
Хуморът изчезна от лицето на Ричард, заменен от една отговаряща ми жега и колебание, сякаш не беше съвсем сигурен дали би трябвало да правим това пред публика.
Той беше облечен в черни кожени панталони с меки велурени ботуши, които приличаха почти на моите. Косата му беше пригладена назад, вързана с черна ивица. Ризата му беше копринена и блестящо синя, нещо между тюркоазено и кралско. Изглеждаше великолепно върху тъмната му кожа.