Той прелетя през прозореца, помитайки завесата със себе си. Превъртях се на краката си и се втренчих в разбития прозорец. Счупени парчета стъкло падаха по килима и двора отвън. Нийл се бореше със завесата, кръв течеше по лицето му там, където стъклата го бяха порязали.
Едуард беше на земята в бойна позиция, с изваден пистолет. Беше го насочил към Нийл, в случай че успееше да се измъкне от завесата.
— Не го застрелвай — казах аз. — Мисля, че боят приключи.
Нийл стана изритвайки прилепващата завеса.
— Ще те убия.
Извадих файърстара и го насочих към него.
— Не мисля така.
Ричард пристъпи напред край мен.
— Тя проля първата кръв, Нийл. Боят приключи, освен ако не искаш да се биеш и с мен.
— И с мен — пристъпи от другата му страна Силви. Останалите от глутницата пристъпиха зад нас. Стивън се сви в краката ми.
— Сега вече тя е част от глутницата — каза Силви. — Ако се биеш с един от нас, ще трябва да се биеш с всички ни.
Едуард ме погледна с вдигнати вежди.
— Какво става тук, Анита?
— Мисля, че току-що бях осиновена — отговорих аз.
Нийл ме погледна.
— Направи го, Нийл — каза Силви.
Той коленичи върху стъклата и завесата. Порязванията по лицето му бяха започнали вече да заздравяват. Стъклото не беше сребро или нокти на друго чудовище, така че излекуването му изглеждаше почти чудодейно.
— Ти си доминираща. Ти си алфа. — Думите се промъкнаха през гърлото му. — Ако това стъкло не беше там, ти нямаше да можеш да пролееш кръвта ми.
— Защо си мислиш, че се преместих пред него, Нийл? — попитах спокойно.
Очите му примигнаха.
— Ти си го планирала?
Кимнах и насочих пистолета си нагоре.
— Не съм просто поредното сладко личице, Нийл.
Ричард хвана лявата ми ръка, стисвайки я нежно.
— Това е чистата божия истина.
Пуснах предпазителя на файърстара.
Едуард поклати глава, усмихнат, но не прибра пистолета си. Само спря да го насочва към някого.
— Ти си единственият човек, който познавам, който води по-интересен живот от мен.
Джейсън ме погали по гърба.
— Довечера ще те изведем навън да преследваш елен.
— Мислех, че ти преследваш коли — казах аз.
Той се усмихна.
— Какво му е веселото на това? Колите не кървят.
Засмях се и след това спрях. Очите му бяха невинни като пролетно небе, изпълнени със смях, но поглеждайки в тях не бях сигурна дали се шегува с мен или не. Почти го попитах, но спрях навреме. Не бях убедена, че искам да знам.
12
Едуард беше висок около метър седемдесет и три, с руса коса, подстригана много късо и прилепнала по главата му. Беше синеок и типичен представител на WASP поколението. Той също така беше най-опасният човек, който някога бях срещала, жив или мъртъв. Беше дяволски развеселен от срещата на ликантропите. Групата напусна скоро след пристигането му главно, защото цялата работа беше свършена. Срещата е била предвидена като последен опит да принудят Ричард да направи компромис с морала си и да убие някого. Или да си избере лупа, която да убива вместо него. Направо бяхме уцелили два заека с един изстрел. Но бях много сигурна, че съм извадила късмет с Нийл. Ако той се беше занимавал с някакво бойно изкуство или знаеше нещо за боя, щях да съм свършена.
Ричард сложи дъска на счупения прозорец и се обади на фирма, която да го замени в най-скоро време, срещу безбожно висока цена. Предложих му да платя за щетите, след като ги бях причинила.
Едуард, Ричард и аз седяхме около кухненската маса. Едуард и аз пиехме кафе, а Ричард чай. Един от много сериозните му недостатъци, беше абсолютното отвращение към кафето. Трудно е да се довериш на някой, който не пие кафе.
— Какво откри? — попитах аз.
Едуард отпи от кафето си и поклати глава.
— Не много. Договорът е бил приет.
— Дори и с времевото ограничение? — попитах.
Той кимна.
— Кога изтича двадесет и четири часовият срок? — попитах.
— Нека да кажем два часа. Получих предложението към един снощи, но нека добавим един час, за да сме сигурни.
— За да сме сигурни — каза Ричард. Мисля, че беше саркастичен.
— Какъв е проблема? — го попитах.
— Аз ли съм единственият в тази стая, който се притеснява?
— Паникьосването няма да помогне, Ричард.
Той се изправи, изсипа чашата си в мивката и я изми автоматично. Обърна се и се подпря на шкафовете, ръцете му бяха кръстосани на гърдите.
— Имаш нужда от свежа мисъл, за да планираш нещата ли?