Кимнах.
— Да.
Той се втренчи в нас. Наблюдавах го как мисли за нещо сериозно. Най-накрая каза:
— Не мога да разбера как и двамата можете да сте спокойни. Аз съм шокиран, че някой е поръчал убийството на Анита. Никой от вас не е.
Погледнах Едуард, а той погледна мен. Имахме един от онези моменти на перфектно разбирателство и аз знаех, че не мога да го обясня на Ричард. Дори не бях сигурна, че мога да го обясня на себе си.
— Останала съм жива толкова дълго, защото не реагирам така, както повечето хора биха реагирали.
— Останала си жива, защото по своя воля правиш неща, които другите хора не биха направили.
— И заради това — кимнах аз.
Лицето му беше много сериозно, като на малко момче, разпитващо за фактите от живота.
— Нека ти задам един глупав въпрос, после ще млъкна.
Свих рамене.
— Давай.
— Анита каза, че не се наслаждава да убива. Че не чувства нищо, когато го прави.
Осъзнах, че въпросът ще бъде към Едуард. Не бях сигурна как ще свърши това.
— Наслаждаваш ли се да убиваш?
Едуард седеше много спокойно на стола си, пиейки кротко кафето си. Сините му очи бяха неутрални и неразгадаеми като на някой вампир и по някакъв начин също толкова мъртви. За първи път се чудех дали и моите очи понякога изглеждат така.
— Защо искаш да знаеш?
— Съгласих се да убия Маркус — отговори Ричард. — Никога не съм убивал досега.
Едуард се вторачи в него. Остави кафето си долу внимателно и погледна Ричард в очите.
— Да.
— Да, харесва ти да убиваш? — уточни Ричард.
Едуард кимна.
Ричард очакваше той да обясни повече. Това можеше да се прочете по лицето му.
— Той отговори на въпроса ти, Ричард — намесих се аз.
— Но изпитва ли удоволствие от усещането при убийството? То физическо ли е? Или се наслаждава на предварителното планиране?
Едуард вдигна чашата си с кафе.
— Времето за въпроси и отговори свърши, Ричард — казах аз.
Израз на нещо средно между инат и разочарование, пресече лицето на Ричард.
— Но „Да“ не ми казва нищо.
— След като убиеш Маркус — каза Едуард — можеш да ми зададеш този въпрос отново.
— И ти ще му отговориш? — попита Ричард.
Едуард просто кимна.
За първи път осъзнах, че Едуард харесва Ричард. Не като приятел, може би, но явно не мислеше, че Ричард е пълна загуба на време.
Ричард се втренчи за един дълъг момент в лицето на Едуард, после поклати глава.
— Добре — седна отново — никакви въпроси повече. Какъв е планът?
Усмихнах му се.
— Да не ме убие стрелеца.
— Това ли ти е целия план? — попита Ричард.
— И да открием човека с парите — допълни Едуард. — Докато парите чакат, Анита няма да е в безопасност.
— Някакви идеи как да го направим? — попита Ричард.
Едуард кимна и вдигна чашата си с кафе, изпивайки и последното. Отиде до плота и си я напълни отново, сякаш си беше в къщи. Седна отново. Добрият стар Едуард, чувстващ се комфортно навсякъде.
Седях чакайки, наблюдавайки го внимателно. Щеше да ни каже всичко, когато бъде готов и нито минута по-рано. Ричард буквално подскачаше на място.
— Какво? — попита най-накрая.
Едуард се усмихна, мисля, че на Ричард, или може би на тази космическа музика, която чуваше само той. Този ритъм, който го запазваше необщителен, но жив.
— Наемният убиец може да дойде тук днес и за това ние трябва да сме предпазливи. Стадото превръщачи беше идеално. Аз трябваше да бъда мишена, докато те не се изнесоха.
Огледах се в притихналата кухня. Точката между лопатките ми започна да ме сърби.
— Мислиш ли, че сме в опасност сега?
— Може би — той не изглеждаше особено притеснен. — Но аз мисля, че ще се опитат довечера на срещата ти с Господаря на града.
— Как разбра, че имам среща довечера?
Едуард просто се усмихна.
— Знам, че Господаря на града ще води Екзекуторката на откриването на своя танцов клуб „Смъртоносен танц“. Знам, че ще те закара с лимузина.
— Дори аз не знаех това.
Той се сви.
— Не беше трудно да го разбера, Анита.
— Ще трябва да отменя срещата и да се скрия.
— Ако останеш тук, убиецът почти сигурно ще дойде насам.
— Ох — казах аз. Хвърлих кос поглед на Ричард.
— Аз мога да се грижа за себе си — отговори ми той.
— Можеш ли да убиеш човек? — попитах.
Той премигна към мен.
— Какво имаш в предвид?
— Имам предвид, ако някой излезе срещу теб с пистолет, можеш ли да го убиеш?
— Казах, че ще убивам, за да те защитя.
— Не това те попитах, Ричард.
Той се изправи и направи малък кръг из кухнята.
— Ако е заредил стандартни патрони, не може да ме убие.