— Няма да знаеш дали не е сложил сребърни куршуми, докато не стане прекалено късно — казах.
Той прегърна раменете си, прекара длани през дългата си коса и се обърна към мен.
— Ако един път решиш да убиваш, никога не спираш, нали?
— Не — отговорих аз.
— Не знам дали мога да убия човешко същество.
— Благодаря за честността.
— Но това означава, че ще заведеш убиеца в клуб, изпълнен с хора? Ще поставиш всички тях в опасност, за да защитиш мен?
— Бих поставила почти всекиго в опасност, за да те държа на сигурно.
Едуард изпусна слаб звук, почти като смях. Лицето му беше любезно и празно. Посръбваше кафе.
— Ето защо не искам, Ричард да бъде на предна линия. Ти ще си толкова заета да се безпокоиш за него, че може да станеш невнимателна.
— Но всички тези хора… не можеш да ги поставиш в такава опасност — каза Ричард.
Едуард гледаше към мен и аз не можех да кажа за какво си мислеше. Бях благодарна за това.
— Мисля, че Едуард има план и за това, Ричард.
— Мисля, че ще те убият на път за вкъщи след клуба. Защо да работят в центъра на тълпа, ако могат да не го правят? Да поставят бомба в лимузината или да изчакат, докато останеш сама по пътя към дома.
— Ти това ли би направил? — попита Ричард.
Едуард го погледа за момент, после кимна.
— Вероятно. Не с бомба, но бих я нападнал в лимузината.
— Защо не с бомба? — продължи да пита Ричард.
Аз не попитах, защото знаех отговора. Очите на Едуард трепнаха леко върху мен. Свих рамене.
— Защото обичам да убивам отблизо и лично. С бомба няма личен риск.
Ричард се втренчи в него, изучавайки лицето му. Най-накрая каза:
— Благодаря, че отговори на въпросите ми.
Едуард му отговори с кимване. Ричард беше спечелил червени точки и от двама ни. Но аз знаех, че Ричард храни илюзии. Приемаше, че щом Едуард го харесва няма да го убие. Аз знаех по-добре. Ако ситуацията го изискваше, Едуард можеше да дръпне спусъка срещу всекиго.
— Да кажем, че си прав — казах аз. — Отивам на срещата и оставям стрелеца да направи своя ход. После какво?
— Ще го изкараме от играта.
— Чакайте малко — каза Ричард. — Смятате, че двамата заедно сте по-добри от професионален убиец. Това ще ви позволи да го хванете преди той да хване Анита.
И двамата кимнахме.
— Ами ако не сте по-добри?
Едуард го погледна така, сякаш беше казал, че слънцето няма да изгрее утре.
— Едуард ще бъде по-добър.
— Ще заложиш ли живота си на това? — попита Ричард.
— Залагам живота си на това — казах аз.
Ричард изглеждаше пребледнял. После кимна.
— Предполагам, че го правиш. Какво мога да направя, за да помогна?
— Чу Едуард — казах. — Ти оставаш тук.
Ричард поклати глава.
— Чух, но в такава тълпа дори Супермен ще се нуждае от няколко допълнителни очи и уши. Глутницата може да помогне да пазиш гърба си.
— Не те ли притеснява, че ги излагаш на опасност?
— Ти каза, че ще рискуваш почти всекиго, за да ме запазиш в безопасност. Аз се чувствам по същия начин.
— Ако искат да дойдат доброволно, това е едно нещо, но не искам да им нареждаш такова нещо. Хората не са добри бодигардове, ако се чувстват принудени да го правят.
Ричард се засмя.
— Много практично. За секунда си помислих, че наистина се тревожиш за моите вълци.
— Практичността ще ме запази жива, Ричард, сантименталността няма.
— Ако имаме допълнителни наблюдатели, това ще ме освободи малко — каза Едуард.
Аз го погледнах.
— Ще се довериш на чудовищата да пазят гърба ми?
Той се засмя и не беше любезно.
— От чудовищата става чудесно пушечно месо.
— Те не са пушечно месо — каза Ричард.
— Всеки е пушечно месо — каза Едуард. — Евентуално.
— Ако наистина смятах, че ще са заплашени невинни свидетели, нямаше да отида в клуба. Знаеш това, Ричард.
Той ме погледа за секунда, после кимна.
— Да, знам.
Едуард направи слаб звук, ниско от гърлото си.
— Невинни свидетели — поклати главата си, усмихвайки се. — Хайде да се преобличаме. Купих ти някои нови играчки, които да използваш довечера.
Погледнах го.
— Опасни играчки? — попитах.
— Има ли друг вид? — захилихме се едновременно.
— Вие двамата се наслаждавате на това — рече почти обвинително Ричард.
— Ако не се забавлявахме и двамата щяхме да правим нещо друго — каза Едуард.
— Анита не убива хора за пари, а ти го правиш.
Наблюдавах как смехът се оттича от очите на Едуард, сякаш слънцето потъваше зад облаци, оставяйки ги безжалостни и празни.
— Мисли каквото си искаш, любовнико, но Анита можеше да си избере друга професия, такава, която нямаше да я поставя на пътя на злото. Но тя не го е направила. За това си има причини.