Тази черна ръкавица се носеше около лицето ми, но не достатъчно близо, за да ме докосне. Сийкампът лежеше забравен в ръката ми. Върховете на пръстите му докоснаха лицето ми. Усещах ръкавицата като изпълнена с течност, някакъв вид гнусен балон.
Той се втренчи в мен. Аз се втренчих в него. Той сложи цялата си длан около долната ми челюст и я притисна. Имаше и плътни неща вътре в ръкавицата, дебели парчета и кост, но не беше вече ръка. Само ръкавицата й даваше форма. Слаб звук се изплъзна от гърлото ми. Не можах да го спра.
— Може би трябва да поискам теб? — каза той.
Отдръпнах се от неговото докосване. Бях твърде уплашена, за да се движа бързо. Уплашена, че внезапно движение би могло да предизвика сълзене от ръкавицата. Не исках да го виждам да се разплисква на пода в отвратителна миризлива купчина. Изглеждаше достатъчно ужасяващ и без това.
Сабин не се опита да ме последва. Може би беше уплашен от същата възможност.
— Отново ли предизвикваш гостоприемството ми? — попита Жан-Клод. Стоеше на дансинга, наблюдавайки Сабин. Очите му искряха от чиста синя светлина. Кожата му беше станала бледа и равна, като полиран мрамор.
— Ти все още не си ми демонстрирал истинско гостоприемство, Жан-Клод. Обичайно е да ми предложиш компания.
— Не мислех, че от теб е останало достатъчно, за да изпитваш такива нужди — каза Жан-Клод.
Сабин направи физиономия.
— Това е жестока болест. Все още не е изгнило цялото ми тяло. Нуждите остават, нищо че формата вече е толкова гротескна, че никой не ще ме докосне, не и по собствено желание — той поклати глава и кожата му се разцепи на една страна. Нещо по-черно и по-гъсто от кръв се плъзна надолу по лицето му.
Касандра тиха изпъшка. На моя бодигард му беше прилошало. Може би за нея миришеше лошо.
— Ако някой от хората ми ме ядоса достатъчно, докато си на моя територия, можеш да го имаш. Но не мога да ти дам някого, само защото ти го искаш. Не всяка психика би оцеляла след такова нещо.
— Има дни, Жан-Клод, когато моят разсъдък е под въпрос. — Сабин погледна от Касандра към мен — Това ще пречупи вълка ти, смятам аз. Но твоят слуга… мисля, че тя ще оцелее.
— Няма никаква вероятност да имаш нея, Сабин. Ако оскърбиш гостоприемството ми с такава обида, указ от Съвета или не, ще те унищожа.
Сабин се обърна към него. Двата вампира се втренчиха един в друг.
— Имаше време Жан-Клод, когато никой не можеше да ми говори така, никой по ниско от Съвета.
— Това е било преди — каза Жан-Клод.
Сабин въздъхна.
— Да, преди.
— Свободен си да се насладиш на шоуто, но не ме изкушавай отново, Сабин. Нямам чувство за хумор, когато ma petite е засегната.
— Ти я споделяш с върколак, но не и с мен.
— Това си е наша работа — каза Жан-Клод. — И повече няма да говорим за това. Ако го направим, това ще бъде предизвикателство между нас и ти няма да можеш да се откажеш от него.
Сабин направи полупоклон, трудно би могъл да направи нещо повече без крака.
— Ти си Господарят на града. Твоята дума е закон — думите му бяха правилни, но тонът му беше присмехулен.
Лив дойде и застана от едната страна на Жан-Клод, малко зад него.
— Време е да отворим вратите, Господарю.
Мисля, че последното беше обмислено. Жан-Клод обикновено наказваше подчинените си, когато го наричаха Господарю.
— Всички по местата си тогава — каза Жан-Клод.
— Аз ще отида да си намеря маса — каза Сабин.
— Направи го — отговори Жан-Клод.
Сабин върна качулката обратно на мястото й. Плъзна се нагоре по стълбите, качвайки се към масите на горното ниво. Или може би просто щеше да се носи под гредите на тавана.
— Моите извинения, ma petite. Смятам, че болестта е засегнала мозъка му. Бъди внимателна с него. Касандра ми е необходима за шоуто. Лив ще остане с теб.
Погледнах високата вампирка.
— Тя не би поела куршумите заради мен.
— Ако тя ме провали, ще я дам на Сабин.
Лив пребледня, което беше готин номер за вампир, дори за някой, който се е хранил.
— Господарю, моля те.
— Сега вярвам, че ще поеме куршумите вместо мен — казах аз. Ако трябваше да избирам между секса със Сабин и раната от изстрел, щях да избера куршума. Доколкото разбирах от израза й, тя беше съгласна с мен.
Жан-Клод ни остави, за да отиде да подготвя представянето си.
Касандра ме погледна в очите. Не беше просто бледа, беше направо позеленяла. Отдръпна рязко погледа си, сякаш се уплаши от това, което бих могла да видя в него.