— Съжалявам, Анита — излезе през вратата, през която беше дошла. Изглеждаше объркана. Предполагам, че не можех да я обвинявам.
Касандра се провали на теста за бодигард. Тя беше силен ликантроп, но Сабин абсолютно я беше обезкуражил. Сигурно нямаше да бъде толкова зле, ако вампирът ни беше нападнал, но той просто си стоеше там и си гниеше пред нея.
Какво трябва да направиш, когато чудовищата започват да изглеждат сърцераздирателно?
Вратите се отвориха и тълпата нахлу като приливна вълна, причинявайки оглушителен звук. Пуснах пистолета обратно в чантичката, но не я затворих.
Лив се оказа до лакътя ми.
— Масата ти е ето тук — тръгнах с нея, защото не исках да остана сама в блъскащата се тълпа. Освен това, внезапно беше започнала да възприема моята безопасност много насериозно. Не можех да я обвинявам. Болното тяло на Сабин беше чудесна заплаха.
Щях да се чувствам по-добре, ако не вярвах, че Жан-Клод ще го направи. Но го познавах по-добре. Би дал Лив на Сабин. Наистина би го направил. В очите на вампирката имаше израз, който ми показваше, че и тя също го знае.
16
Масата беше най-голямата в редицата малки, лакирани в черно масички. Изглеждаха почти перфектно на фона на черните стени. Роклята ми пасваше на обзавеждането. Наистина трябваше да изляза да си потърся нещо в по-различна цветова гама. Масата беше поставена далеч от стената и близо до парапета, така че растящата тълпа да не пречи на гледката ми към дансинга. Това също така означаваше, че гърбът ми е открит. Исках да преместя стола си, така че стената да е зад гърба ми, но съзнавах, че парапетът прави завой зад дясната ми страна, така че някой би могъл да се промъкне и да ме застреля, относително скрит от всички останали.
Разбира се Лив беше с мен. Стоеше зад гърба ми, ръцете й бяха кръстосани върху стомаха. Това, от което имаше нужда беше светещ надпис над главата й, на който да пише „Бодигард“.
Разбира се портмонето ми беше отворено. Пистолетът ми беше достъпен и доста ме съблазняваше мисълта да го хвана в ръка. Бях неспокойна, но това сега не беше важно. Имахме план. Той не включваше възможността, убиецът да бъде подплашен предварително.
Докоснах ръката на Лив.
Тя се наведе надолу.
— Предполага се, че трябва да си незабележима.
Тя изглеждаше озадачена.
— Предполага се, че трябва да те запазя в безопасност.
— Тогава седни долу и се прави, че си ми приятелка. Капанът няма да проработи, ако изглеждам така, сякаш някой ме пази.
Тя коленичи до мен, беше й твърде ниско, за да се наведе предполагам.
— Няма да рискувам да бъда дадена на Сабин. Не ме интересува дали наемникът ще разбере или няма да разбере, че съм тук.
Беше трудно да я виня, но все пак исках да постигна своето. Наклоних се към нея.
— Виж сега или ще работиш с мен, или се разкарай от тук.
— Подчинявам се на Жан-Клод, не на неговата проститутка.
Доколкото си спомнях, никога през живота си не бях правила нещо, с което да заслужа подобно определение.
— Жан-Клод каза, че ако го провалиш, ще те даде на гниещия труп, нали така?
Лив кимна. Очите й претърсваха тълпата зад мен. Тя наистина се опитваше да си върши работата и усилията й го доказваха.
— Той не каза, че ще бъдеш наказана, ако бъда наранена, нали така?
Лив премигна към мен.
— Какво имаш предвид?
— Ако уплашиш стрелеца и прецакаш плана, това е провал.
Тя поклати глава.
— Не, не това имаше той предвид.
— Той каза никога да не го проваляш отново.
Наблюдавах я как се опитва да го осмисли. Бях готова да се хвана на бас, че логиката не беше една от силните й страни.
— Хитро, Анита, но ако бъдеш убита, Жан-Клод ще ме накаже. Знаеш, че ще го направи.
Бях сбъркала. Тя беше по-умна, отколкото изглеждаше.
— Но, ако прецакаш плана ни, той пак ще те накаже.
Страх проблесна в очите й.
— Аз съм в капан.
Съчувствах й. Съчувствах на две чудовища — не три — за една нощ. Губех проницателността си.
— Ако не бъда убита, ще се уверя, че няма да бъдеш наказана.
— Заклеваш ли се? — тя каза фразата, сякаш означаваше нещо повече. Заклеването не беше нещо обичайно за нея. Много от вампирите идват от времена, когато дадената дума е била като договор.
— Давам ти думата си.
Тя остана на колене за един дълъг момент, после се изправи.
— Опитай да не бъдеш убита — тя потъна в тълпата, оставяйки ме сама, както бях поискала.
Останалите маси се запълниха бързо. Тълпата се блъскаше покрай парапетите на помещението, около ограденото пространство в средата на дансинга. Толкова много хора се блъскаха около парапетите, че ако масата беше до стената, нямаше да виждам нищо от дансинга. Предвид ситуацията, трябваше да преценя правилно всеки човек от тълпата. Спокойно можеше да се появи някой и друг бодигард. Вече бях готова за малко компания.