Поклатих глава, но не можех да споря с него. Виждала съм какво прави Жан-Клод с вампири, които са го ядосали. Меко казано ги измъчваше. Исках да разбера какво става, но без да предизвиквам бъркотия и без да привличам ненужно внимание към себе си.
Деймиън остави жената в центъра на светлината. Фокусира вниманието й върху нещо, което ние не можехме да видим. Тя стоеше там, празна и чакаше неговите заповеди. Той застана зад нея, обгърна с ръце кръста й, после потри брадичката си в косата й. Развали панделката на блузата й и откопча първите й три копчета. Потри устните си в изложената й на показ шия и аз не можех повече да отлагам. Ако беше актриса, добре, но ако беше неохотна жертва, това трябваше да спре.
— Уили?
Той се обърна към мен бавно, без желание. Гладът му го караше да иска да гледа. Страхът му от това, което бих могла да искам от него го правеше бавен.
— Какво има?
— Отиди и кажи на Жан-Клод, че шоуто приключи.
Уили поклати глава.
— Ако напусна мястото си и ти бъдеш нападната през това време, Жан-Клод ще ме убие. Бавно и болезнено. Няма да се отдалеча от теб, преди да се наложи.
Въздъхнах. Добре. Изправих се до парапета и махнах на един от вампирите сервитьори да дойде към мен. Той погледна към тъмнината, сякаш можеше да види Жан-Клод, въпреки, че аз не можех и чак тогава дойде при мен.
— Какво има? — прошепна той. Наведе се достатъчно близо, да мога да помириша ментовия му дъх. Почти всички вампири, които познавам използват ментови дражета за освежаване на дъха.
Все още държах сийкампа в ръка. Предположих, че мога да си позволя да се приближа толкова близо до млад вампир, така че се наклоних към него и прошепнах:
— Тя актриса ли е?
Той отклони поглед към масичката.
— Просто доброволец от публиката.
— Тя не беше доброволец — казах аз. Там имаше поне половин дузина души, които щяха да го направят доброволно, но вампирът беше избрал единствения, който го беше страх. Този елемент на садизъм — това беше нещо, на което никой от тях не би могъл да устои.
— Кажи на Жан-Клод, че ако той не прекрати веднага това, аз ще го направя.
Той премигна към мен.
— Просто го направи — казах аз отново.
Той заобиколи по края на дансинга, изчезвайки в тъмнината. Можах да видя, че го последваха, по-скоро беше впечатление за движение, отколкото нещо друго. В крайна сметка не можах да видя Жан-Клод.
Деймиън протегна ръката си над лицето на жената и когато ръката му се приближи, тя премигна, събуждайки се. Ръцете й сграбчиха блузата й, очите й подивяха.
— Какво става? — гласът й прозвуча, изтънял от страх.
Деймиън се опита да я прегърне, но тя се отскубна и той успя да хване единствено китката й. Тя се опита да се дръпне настрани, но той лесно я задържа.
— Пусни ме, пусни ме, моля те! — тя се протегна към някого в тълпата — Помогни ми!
Публиката стоеше много тихо, достатъчно тихо, за да чуя гласа на предполагаемия й приятел:
— Отпусни се. Това е просто част от шоуто.
Деймиън я завъртя отново с лице към себе си, достатъчно грубо, за да й останат синини. Веднага щом очите й срещнаха неговите, лицето й се изпразни. Тя се отпусна на коленете си, вампирът още я държеше за китката.
Той я изправи отново на крака, този път я държеше нежно. Прегърна я към себе си и отметна косата й на една страна, оголвайки дългата линия на врата й. Завъртя я бавно в кръг, сякаш щяха да танцуват, показвайки голата й плът на всички.
Уили се изпъна напред, изтегляйки към дансинга долната си устна сякаш вече можеше да вкуси кожата й. Уили беше мой приятел, но беше добре да ми се напомни, че беше също и чудовище.
Вампирът сервитьор се връщаше. Можех да го видя как се приближава към мен.
Деймиън опъна устни, оголвайки зъбите си. Опъна врата си назад, позволявайки на всички да го огледат. Видях вратните му мускули да се обтягат и вече нямахме никакво време.
Уили погледна напред, сякаш разбра, че лайното ще се удари в грешния вентилатор, но вече нямаше как да го спре.
Извиках силно:
— Не го прави, Деймиън — насочих пистолета към гърба му, където би трябвало да е сърцето му. Когато вампирът е около петстотинте, един изстрел в гърдите, дори и със сребърни куршуми не е сигурно дали ще го убие. Но за Бога, щяхме да проверим това, ако той я ухапеше.
Уили протегна ръцете си към мен.
— Недей, Уили — точно това исках да кажа. Просто, защото на друг не бих позволила да го убие, не означаваше, че аз няма да го направя. Той отпусна ръце към стола си.
Деймиън се забави, колкото да обърне главата си и да ме погледне. Той се обърна, така че момичето да застане пред него като щит. Косата й още беше на една страна, вратът й все още беше оголен. Той се втренчи в мен, плъзгайки един пръст надолу по голата й плът. Изпитваше ме.