— Какво искаш, Рейна? — попитах аз.
Тя ни се усмихна широко с начервената си уста, проблясваща усмивка пълна с бели зъби.
— Това е дамската тоалетна, нали? Дойдох да си напудря носа. И да видя как се справя уплашената ни гостенка — тя направи две крачки напред в стаята и Касандра се премести пред нея, блокирайки пътя й.
Рейна се втренчи в нея.
— Забравяш се, вълчо — гласът й съдържаше ниско ръмжене.
— Не забравям нищо — каза Касандра.
— Тогава стой настрана — каза тя.
— Какво имаш предвид под нашия гост? — попитах аз.
Тя ми се усмихна.
— Аз съм партньор на Жан-Клод в това малко забавление. Той не ти ли каза? — от израза на лицето й разбрах, че знаеше отговора и му се наслаждаваше.
— Предполагам, че му е избягало от ума — казах аз. — Защо тогава не си част от шоуто?
— Аз съм партньор в сянка — каза тя. Избута назад Касандра, тялото й бръсна по-дребната жена. Клекна пред кушетката. — Как се чувстваш, мила?
Карън заекна.
— Искам просто да си ида в къщи.
— Разбира се, че ще искаш — тя погледна нагоре и се засмя. — Ако една от вас ми помогне да я изправим, отвън има такси, което чака да я закара, където тя поиска за сметка на клуба. Или би искала да се прибереш в къщи с твоите приятели?
Карън поклати глава.
— Те не са ми приятели.
— Много мъдро от твоя страна да осъзнаеш това — каза Рейна — Толкова много хора се доверяват на грешния човек — погледна към мен, след като каза последното. — И биват наранени или им се случва нещо по-лошо.
Анабел се отдалечи от Рейна. Тя се беше втренчила във всички ни, стискайки чантичката си. Не мисля, че беше разбрала всичко, което казахме, но очевидно не й беше забавно. Свърши едно добро дело и вече беше наказана.
— Можеш ли да се справиш? Защо не ми помогнеш ти? — Рейна попита Анабел.
— Не, нека Касандра да ти помогне — намесих се аз.
— Страхуваш се, че мога да изям новооткритата ти приятелка?
Засмях се.
— Ти би изяла всичко, което не успее да избяга. Всички го знаем.
Лицето й се издължи, гневът проблесна в кехлибарено — кафявите й очи.
— Накрая, Анита, ще видим кой кого ще изяде.
Тя помогна на жената да стане.
Касандра прошепна:
— Жан-Клод ми нареди да те пазя.
— Увери се, че ще я качи в такси, което наистина ще я закара у дома й. После можеш да ме следваш наоколо за остатъка от вечерта, става ли?
Касандра кимна:
— Жан-Клод няма да е доволен.
— Аз също не съм много доволна от него точно в момента.
— Малко помощ, моля — каза Рейна.
Касандра въздъхна, но хвана другата ръка на Карън и двете й помогнаха да излезе през вратата. Когато вратата се затвори зад тях, Анабел изпусна дълга въздишка.
— Какво става тук?
Обърнах се към осветеното огледало, плъзгайки ръце по плота на тоалетката. Поклатих глава.
— Прекалено дълга история е и колкото по-малко знаеш, толкова по-защитена ще си.
— Трябва да призная, че имах заден мотив. — Наблюдавах я в огледалото, изглеждаше смутена. — Не ви помогнах просто заради доброто си сърце. Аз съм журналист на свободна практика. Едно интервю от Екзекуторката веднага ще ме издигне на предна позиция. Имам предвид, мога да ти платя определена цена особено, ако ми обясниш какво точно се случи тук.
Наведох глава.
— Репортер. Не точно от каквото имах нужда тази вечер.
Анабел се приближи зад мен.
— Това на дансинга беше истинско, нали? С този вампир Деймиън, права ли съм? Той наистина я беше омаял и щеше да я ухапе, точно там, като част от шоуто.
Наблюдавах лицето й в огледалото. Тя вибрираше от готовност. Искаше да ме докосне. Виждах ръцете й, тръпнещи, нервни. Това щеше да е голяма история, ако й съдействах. Можеше да помогне на Жан-Клод, ако го направех. Нещо премина през очите на Анабел. Малко от блясъка се оттече от тях.
Няколко неща се случиха почти едновременно. Анабел дръпна рязко портмонето ми, презрамката му се скъса, тя направи крачка назад и извади пистолет от преден кобур, скрит под жабото й. Вратата се отвори и три смеещи се жени влязоха. Жените запищяха.
Анабел погледна към вратата, само за един миг. Изтеглих ножа и се обърнах. Не се и опитах да мина през двете крачки, които ни деляха. Паднах на едно коляно и се хвърлих по права линия с насочен напред нож, като връх на стрела. Ножът я уцели в горната част на стомаха. Пистолетът последва движението ми. Използвах лявата си ръка да блъсна ръката й. Изстрелът отиде встрани, чупейки огледалото. Бутнах ножа нагоре, към гръдната й кост, бутах докато дръжката не срещна плът и кост и тласнах острието нагоре и настрани.