Тъй като нямах алиби, не се притеснявах за това. Бях им разказала моята история, още преди да ми прочетат правата. След като пристигна Грийли, единственото, което казах беше, че искам адвокат. Бях започнала да звуча като развалена плоча, дори и на себе си.
Детективът сложи стола си срещу мен, така че седяхме лице в лице. Дори се приведе напред, опитвайки се да не изглежда толкова заплашително.
— Щом дойде адвоката ти — каза Грийли, — повече няма да можем да ти помогнем, Анита.
Той не ме познаваше достатъчно добре, за да ми говори на малко име, но го оставих така. Така се преструваше, че ми е приятел. Разбирах отлично. Ченгетата никога не са ти приятели, когато те разследват за убийство. Конфликт на интереси.
— Изглежда ми като ясен случай на самозащита. Разкажи ми какво се случи и съм сигурен, че ще можем да сключим сделка.
— Искам адвоката си — казах отново.
— Веднъж щом забъркаме и адвоката ти сделката отпада — повтори той.
— Вие нямате властта да ми предлагате сделка — казах аз. — Искам адвоката си.
Кожата около очите му се стегна, иначе си изглеждаше съвсем същия. Но това ужасно ме уплаши. Не можех да го обвинявам.
Вратата на офиса се отвори. Грийли погледна натам, готов да се ядоса за прекъсването. Долф влезе вътре, показвайки му значката си. Очите му ми хвърлиха кратък поглед, после се заковаха стабилно върху Грийли. Грийли стана:
— Извини ме, Анита. Ще се върна веднага — той успя дори да ми се усмихне приятелски. Беше вкарал толкова старание в това действие, че си беше направо срамота, че не се хванах. Освен това, ако наистина беше приятелски настроен, щеше да ми свали белезниците.
Грийли се опита да изведе Долф навън, но той поклати глава.
— Офисът е сигурно място. Останалата част от клуба не е.
— Какво трябва да означава това? — попита Грийли.
— Означава, че сцената на убийството, заедно с жертвата е обсадена от пресата. Наредил си никой да не говори с тях, затова те са започнали да спекулират с темата. Най-популярният слух е, че вампирите са се развилнели.
— Искаш да кажа на пресата, че една жена, прикрепена към полицейски отряд е обвинена в убийство?
— Имаш трима свидетели, които казват, че госпожица Смит първа е извадила пистолета. Било е самозащита.
— Това нещо с атаката на наемен убиец предстои да се докаже — каза Грейли.
Смешното беше, че пред мен Грийли казваше, че може да сключим сделка. Сега обясняваше на друго ченге съвсем различно нещо.
— Говори с тях — каза Долф.
— Просто така — каза Грийли — Искаш ли да я пусна на свобода?
— Тя ще даде показания, след като я отведем заедно с адвоката й в управлението.
Грийли изсумтя грубо през носа си.
— Да, наистина тя много държи на адвоката си.
— Върви да говориш с пресата, Грийли.
— И какво да им кажа?
— Че не са замесени вампири. Че е просто злощастно съвпадение, че убийството е станало точно в „Смъртоносен танц“.
Грейли ме погледна през рамо.
— Искам тя да е тук, когато се върна, Стор. Никакви самоволни действия.
— И двамата ще бъдем тук.
Грейли отново ме погледна, целият му гняв и неудовлетвореност изпълниха очите му за секунда. Приятелската маска беше изчезнала.
— Бъди сигурен, че ще е така. Обстоятелствата може и да са те довели тук, но това е разследване на убийство и това е моето разследване — той насочи пръста си към Долф, но не достатъчно близо, за да го докосне. — Не се ебавай с това.
Грейли мина покрай Долф и силно блъсна вратата. Мълчанието набъбна достатъчно, да изпълни стаята.
Долф бутна стола напред пред бюрото, по-близо до мен и седна, гледайки ме. Сключи ръцете си заедно и се втренчи в мен. Аз се втренчих в него.
— Три жени казаха, че госпожица Смит първа е извадила пистолета си. Блъснала е настрани чантичката ти, значи е знаела къде е твоят пистолет — каза той.
— Вадих го малко повече тази вечер. Моя грешка.
— Чух, че си се включила в шоуто отвън. Какво стана?
— Трябваше да се намеся малко, за да въдворя ред. Жената не искаше да участва. Незаконно е да използваш свръхестествени сили, за да някого да направи нещо, което не иска.
— Ти не си полицай, Анита.
Това беше първият път, когато той ми напомняше това. Обикновено Долф ме третираше като един от собствените си хора. Той ме окуражаваше да казвам, че съм с отряда, така че хората просто мислеха, че съм един от детективите.
— Изхвърляш ме от отряда ли, Долф? — стомахът ми се сви, докато питах. Харесвах работата си с отряда. Харесвах Долф и Зебровски, и останалите момчета. Възможността да ги загубя ме нараняваше повече, отколкото исках да допусна.
— Две тела за два дни, Анита, и двете на обикновени хора. Това е повече, отколкото мога да обясня пред шефовете.