Тя се наведе надолу към мен и прошепна:
— Ти освети стаята, мила.
— Точно това е смисъла от бельото — казах аз.
Тя изглеждаше изненадана.
Нямаше начин да обтегна краката си, без да докосна кръга отново затова, ако исках да спра да правя шоу за ченгетата, трябваше да се изправя. Протегнах ръка нагоре към Долф.
— Помогни ми да стана, но каквото и да правиш, не ме пускай да падна в това нещо.
Детектив Рейнолдс хвана другата ми ръка, без да бъде молена, но честно, имах нужда от помощ. Чувствах краката си като спагети. В момента, в който тя ме докосна, космите по тялото ми настръхнаха от тревога. Издърпах се рязко от нея и щях да падна в кръга, ако Долф не ме беше хванал.
— Какво не е наред, Анита? — попита Долф.
Притиснах се към него и се опитах да дишам бавно и спокойно.
— Не мога да понеса повече магия точно в този момент.
— Донесете й стол от трапезарията — каза Долф. Той не се обърна към никого по-конкретно, но един от униформените излезе от стаята, вероятно, за да донесе стола.
Долф ме вдигна на ръце, докато чакахме. Тъй като не можех да стоя права ми беше трудно да протестирам, но се чувствах като проклета глупачка.
— Какво имаш на гърба си, Анита? — попита Долф.
Бях забравила за ножа в канията на гърба ми. Бях спасена от нуждата да отговоря от униформения, който донесе стола.
Долф ме постави на него.
— Опита ли се детектив Рейнолдс да ти направи магия?
Поклатих глава.
— Тогава някой да ми обясни какво се случи.
Лека червенина пропълзя нагоре по бледия врат на детектив Рейнолдс.
— Опитах се да прочета аурата й, нещо такова.
— Защо? — попита Долф.
— Просто бях любопитна. Чела съм за некромантите, но досега никога не съм срещала такъв.
Погледнах нагоре към нея.
— Ако искате пак да си правите експерименти, детектив Рейнолдс, първо питайте.
Тя кимна, изглеждайки по-млада, по-несигурна в себе си.
— Съжалявам.
— Рейнолдс — каза Долф.
Тя погледна към него.
— Да?
— Върви при другите.
Тя погледна към двама ни и кимна.
— Да, господине — отдалечи се, за да застане при другите полицаи. Опитваше се да изглежда равнодушна, но продължаваше да поглежда към нас.
— И откога си имаш вещица в отряда? — попитах аз.
— Рейнолдс е първият детектив изобщо със свръхестествени способности. Когато е избирала къде да отиде е поискала да се присъедини към нашия отряд.
Бях щастлива да го чуя да казва „нашия“ отряд.
— Тя каза, че не аз съм създала кръга. Наистина ли мислеше, че аз съм направила това? — посочих към тялото.
Той погледна надолу към мен.
— Ти не харесваше Робърт.
— Ако убивах всекиго, когото не харесвам, Сейнт Луис, щеше да бъде застлан с тела — казах аз. — По каква друга причина ме довлече тук долу? Тя е вещица. Сигурно знае за магията повече от мен.
Долф се втренчи в мен.
— Обясни ми.
— Аз усещам мъртвите, но не съм тренирана вещица. Повечето от това, което правя е… — свих рамене — … нещо като вродена способност. Изучавала съм основна теория на магията в колежа, но само за няколко класа, така че, ако искаш някой да ти направи разбор на сложна магия като тази, аз не мога да ти помогна.
— Ако Рейнолдс не беше тук какво щеше да ни посъветваш да направим?
— Да намериш вещица, която да премахне магията.
Той кимна.
— Някакви предположения кой или защо?
— Жан-Клод е направил Робърт вампир. Това е силна връзка. Мисля, че магията е била, за да се предпазят той да не разбере какво се случва.
— Можел ли е Робърт да предупреди господаря си от толкова далече?
Помислих над това. Не бях сигурна.
— Не знам. Може би. Някои вампири — господари са по-добри в телепатията от други. Не съм сигурна колко добър се справя Жан-Клод с телепатията, спрямо другите вампири.
— Тази поза отнема време — каза Долф — Защо са го убили точно така?
— Добър въпрос — казах аз. Хрумна ми една гадна идея. — Няма как да ти го обясня, но това може да е предизвикателство към контрола на Жан-Клод над територията му.
— Как така? — Долф извади малкия си бележник и взе химикалката си. Беше почти като едно време.
— Робърт му принадлежеше, а сега някой го е убил. Би могло да бъде съобщение.
Той погледна обратно към тялото.
— Но за кого е предназначено посланието? Може би Робърт е вбесил някого и е било лично. Ако е било съобщение за гаджето ти, защо не го е убил в клуба на Жан-Клод? Той е работел там, нали?
Кимнах.
— Който и да е направил това, не е можел да изгради нещо толкова сложно в клуба, с всичките тези вампири наоколо. Няма начин. Нуждаели са се от усамотение. Може би са се нуждаели от заклинанието само, за да държат Жан-Клод или друг вампир да не дойде на помощ.