За първи път направих каквото поиска от мен. Само до преди година и аз не бих се доверила на някого, който се срещаше с вампир. Щях да приема, че е покварен. Понякога все още мислех по този начин.
— Добре, просто му се обади сега. Ще бъде лошо, ако Жан-Клод бъде убит, докато спорим кой да го предупреди.
Долф извика един от униформените. Надраска нещо в тефтерчето си, откъсна страницата, прегъна я и я подаде на полицая.
— Дай това на детектив Пери.
Униформеният излезе с бележката в ръка.
Долф погледна отново записките си.
— Сега, разкажи ми за възпроизводството при вампирите — той се загледа в това, което беше написал. — Дори произнасянето му звучи нередно.
— Новосъздадените мъртви мъжки, често имат останала сперма от преди смъртта. Това е най-често срещаният случай. Докторите напомнят, да се изчака шест седмици, преди да се прави секс, след като си станал вампир, подобно на това след вазектомия. Тези бебета, обикновено са здрави. Способността за оплождане е много по-рядка при по-старите вампири. Честно казано, докато не видях Робърт и жена му на партито, не знаех, че вампири стари колкото него могат да имат деца.
— Колко беше възрастен Робърт?
— Век и нещо.
— Могат ли женските вампири да забременяват? — попита той.
— Понякога, с новосъздаденитесе случва, но тялото им спонтанно абортира или реабсорбира бебето. Мъртвото тяло не може да създаде живот — поколебах се аз.
— Какво? — Долф усети колебанието ми.
— Има два документирани случая, при които стар женски вампир е родил — поклатих глава. — Не е било сладко и в никакъв случай не е било човек.
— Бебетата оцелели ли са?
— За кратко — казах аз. — Най-добре документираният случай е от ранния двадесети век. Когато доктор Хенри Мълиган се е опитвал да намери лек за вампиризма в мазетата на старата Сейнт Луиска градска болница. Една от неговите пациентки е родила. Мълиган е решил, че това е знак, че животът се връща в тялото й. Бебето е било родено с пълен комплект пораснали зъби и е било повече канибал, отколкото вампир. Доктор Мълиган е запазил белег на китката си от деня на раждането до деня, в който е умрял, което е било около три години по-късно, когато един от неговите пациенти е разбил главата му.
Долф се втренчи надолу в тефтерчето си.
— Записах всичко това. Но честно, това е един вид информация, който се надявам никога да не трябва да използвам. Убили са бебето, нали така?
— Да — отговорих аз. — Преди да попиташ, бащата не е бил известен. Има слухове, които твърдят, че бащата е бил човек и може би дори е бил самият доктор Мълиган. Вампирите не могат да създават бебета без човешки партньор, поне доколкото знаем.
— Приятно е да знаеш, че хората стават и за нещо друго, освен за доставчици на кръв — каза той.
Свих рамене.
— Предполагам.
Всъщност, само мисълта, за раждането на дете с тежък синдром на Влад, предизвикваше дяволски ужас в мен. Никога не съм планирала да правя секс с Жан-Клод, но дори и да се случеше, във всички случаи щяхме да взимаме предпазни мерки. Никакъв спонтанен секс, освен ако не включваше и презерватив.
Сигурно по лицето ми се беше изписало нещо от мислите ми, защото Долф каза:
— Давам пени за мислите ти.
— Предполагам, че просто съм доволна, че имам високи морални стандарти. Както казах, докато не видях Робърт и жена му, мислех, че вампирите по възрастни от век са стерилни. И като се има предвид колко време трябва да се поддържа температурата на вампирското тяло висока — поклатих глава. — Не виждам как може да е случайно. Но и двамата претендираха, че е така. Тя дори още не беше получила резултатите от амниотеста си.
— Амнио тест за какво? — попита той.
— Синдромът на Влад — отговорих.
— Достатъчно здрава ли е, за да понесе такъв тип новини?
Свих рамене.
— Изглеждаше добре, но аз не съм експерт. Бих предложила да не й казвате по телефона и със сигурност не трябва да е сама, когато й съобщите. Просто не знам.
— Ти приятелка ли си й?
Поклатих глава.
— Не и дори не питай. Няма аз да отида да държа ръката на Моника, докато тя плаче за мъртвия си съпруг.
— Добре, добре, това е извън работната ти характеристика. Може би ще пратя Рейнолдс да й каже.
Погледнах към жената. Тя и Моника вероятно се заслужаваха една друга, но…
— Жан-Клод може би ще знае кои са приятелите на Моника. Ако той не знае, аз се сещам за една. Катрин Мезон — Жилет и Моника работят заедно.
— Моника е адвокат? — изненада се Долф.
Кимнах.
— Супер — каза той.
— Колко ще кажеш на Жан-Клод за този случай? — попитах.
— Защо?
— Защото искам да знам, колко мога да му кажа.