— Няма да обсъждаш текущо разследване на убийство с чудовищата — отряза ме той.
— Жертвата е била с него повече от век. Той ще иска да говори за него. Трябва да знам какво ще му кажеш, за да не изпусна нещо друго, без да искам.
— Няма да имаш проблем с отказа да информираш гаджето си, нали?
— Не и за убийство. Който и да го е направил е най-малкото вещица, а може би и нещо по-страховито. Вероятно е едно от чудовищата, по един или друг начин. Значи не можем да кажем на чудовищата всички подробности.
Долф ме гледа дълго и твърдо, после кимна.
— Ще скрием, че му няма сърцето и символите, които са използвани при магията.
— Той ще разбере за сърцето, Долф или ще се досети. Главата или сърцето, няма какво друго да убие вампир по-стар от век.
— Каза, че няма да споделяш информация, Анита.
— Казвам ти, какво би могъл да покриеш и какво не, Долф. Да скриеш за сърцето от вампирите няма да свърши работа, защото те ще се досетят. Символите добре, но дори и тогава Жан-Клод ще продължи да се чуди какво му е попречило да почувства смъртта на Робърт.
— Тогава какво бихме могли да скрием от приятеля ти?
— Точните символи, използвани в заклинанието. Ножовете — помислих за момент. — Как точно са извадили сърцето. Повечето хора все пак биха минали през ребрата, за да извадят сърцето. Те са гледали всички телевизионни шоута и не биха помислили да го направят по различен начин.
— Така че, ако имаме заподозрян, можем да го попитаме как би извадил сърцето?
Кимнах.
— Лудите биха започнали да говорят за колове. Или да увъртат.
— Добре — каза той. После ме погледна. — Ако някой мрази чудовищата, бих казал, че това си ти. Как можеш да се срещаш с едно от тях?
Този път погледнах в очите му, без да се плаша.
— Не знам.
Той затвори тефтерчето си.
— Грийли вероятно се чуди къде съм те отвел.
— Какво му прошепна? Бих заложила доста пари, че той нямаше да ме пусне.
— Казах му, че си заподозряна в друго убийство. Казах му, че искам да наблюдавам реакциите ти.
— И той се върза?
Долф погледна към тялото.
— Това беше близко до истината, Анита.
Това ме нарани.
— Грийли не изглежда като да ме харесва много.
— Ти току-що уби жена, Анита. Това прави лошо първо впечатление.
Това му спечели точка.
— Трябва ли да взимам Катрин с нас до участъка? — попитах.
— Ти не си арестувана — каза Долф.
— Все още искам и тя да е там.
— Обади й се.
Станах.
Долф докосна ръката ми.
— Чакай.
Обърна се към полицаите.
— Всички да излязат навън за минута.
Някои му хвърлиха учудени погледи, но никой не започна да спори, просто излязоха. Всичките бяха работили с Долф и преди и никой не би започнал да спори с него сега.
Когато останахме сами, зад затворената врата, той каза:
— Дай го.
— Какво?
— Имаш някакво странно острие на гърба си. Покажи ми го.
Въздъхнах и бръкнах под косата си за дръжката. Изтеглих ножа навън. Отне известно време. Това беше дълъг нож.
Долф протегна ръка. Аз му го подадох.
Задържа го в изпънатата си ръка и подсвирна тихичко.
— Исусе, какво беше планирала да правиш с това нещо?
Продължих просто да го гледам.
— Кой те претърси в клуба?
— Партньорът на Ризо — отговорих.
— Трябва да си поговоря с него. — Долф ме погледна. — Би било лошо да го пропуснеш на някой, който може да си служи с него. Това единственото ти оръжие ли е, което е пропуснал?
— Аха.
Той се втренчи в мен.
— Облегни се на бюрото, Анита.
Веждите ми се повдигнаха.
— Ще ме пребъркаш ли?
— Да.
Помислих си дали да не поспоря, но реших да не го правя. Нямаше какво повече да открие. Облегнах се на бюрото. Долф остави ножа на стола и ме претърси. Ако имаше нещо скрито, щеше да го намери. Долф беше последователен във всичко, което правеше, методичен. Това беше едно от нещата, които го правеха страхотно ченге.
Гледах го в огледалото, без да се обръщам назад.
— Удовлетворен ли си?
— Да — подаде ми отново ножа, с дръжката напред.
Предполагам, че изглеждах точно толкова изненадана, колкото бях.
— Връщаш ми го обратно?
— Ако ме беше излъгала, че това е последното ти оръжие, щях да задържа всичко, което открия — пое си дълбоко въздух и го изпусна навън. — Но няма да отнема последното ти оръжие, не и с оферта за убийство, висяща над главата ти.
Взех ножа и го прибрах в ножницата. Беше доста по-трудно, отколкото да го извадя. Накрая ми се наложи да използвам огледалото, за да ме насочва.
— Струва ми се, че ти е ново оръжие? — попита Долф.
— Да — разтърсих косата си над ножницата и готово, вече не се виждаше. Наистина трябваше да се поупражнявам повече с него. Беше прекалено добро скривалище, за да не го използвам по-често.