— Някакви други впечатления от сцената, преди да те отведа обратно?
— Беше ли насилена вратата?
— Не.
— Тогава той ги е познавал — казах аз.
— Може би.
Погледнах към застиналата поза на Робърт.
— Можем ли да довършим тази дискусия в друга стая?
— Това те притеснява ли?
— Аз го познавах, Долф. Може и да не съм го харесвала, но го познавах.
Долф кимна.
— Можем да продължиш да ми говориш за това в детската стая.
Погледнах към него. Започнах да усещам, че пребледнявам. Не исках да виждам какво е направила Моника в детската стая.
— Движиш се по тънък ръб, Долф.
— Не мога да отхвърля с лека ръка факта, че се срещаш с Господаря на града, Анита. Просто не мога да го приема.
— Искаш да ме накажеш, защото се срещам с вампир?
Той ми хвърли дълъг, изучаващ поглед. Аз не погледнах настрани.
— Искам да не се срещаш с него.
— Ти не си ми баща.
— Семейството ти знае ли за това?
Сега отклоних поглед.
— Не.
— Те са католици, нали?
— Няма да обсъждам това с теб, Долф.
— Имаш нужда някой да ти го каже — каза той.
— Може би, но това няма да си ти.
— Погледни го, Анита. Погледни го и ми кажи, че би могла да спиш с това.
— Престани — казах аз.
— Не мога.
Втренчихме се един в друг. Нямаше да стоя тук и да обяснявам връзката си с Жан-Клод на Долф. Това не беше негова работа.
— Тогава имаме проблем.
На вратата се почука.
— Не сега — каза Долф.
— Влез — казах аз.
Вратата се отвори. Чудесно. Зербровски влезе през нея. Още по-добре. Знаех, че съм се ухилила като идиот, но просто не можех да престана. Последният път, когато го видях беше, когато го изписваха от болницата. Той почти беше изкормен от превръщач, леопардлак с размерите на пони. Нападателят му не беше ликантроп, а превърнала се вещица. Затова Зербровски не беше започнал да се окосмява един път месечно. Вещицата го беше разпорила лошо. Аз я убих. Бях притискала ръцете си върху стомаха му и задържах вътрешностите му вътре в тялото му. Аз все още имах белези от същото чудовище.
Косата на Зербровски обикновено е бъркотия от къдрици, черна, започваща да посивява. Беше я подстригал по-късо, за да стои на място. Караше го да изглежда по-сериозен, по-зрял, по-малко като Зербровски. Костюмът му беше кафяв и изглеждаше така, сякаш беше спал с него. Вратовръзката му беше синя и не подхождаше на нищо от останалите му дрехи.
— Блейк, отдавна не сме се виждали.
Не можех да се спра, отидох и го прегърнах. Имаше си предимства да си момиче. Макар че, преди Ричард да се появи в живота ми, бих устояла на подтика. Ричард беше извадил на показ моята женствена страна.
Зербровски ме прегърна несръчно, усмихвайки се.
— Винаги съм знаел, че желаеш тялото ми, Блейк.
Избутах се от него.
— Мечтай си.
Той ме огледа отгоре до долу, очите му се изпълниха със смях.
— Ако си облечена така всяка вечер, може и да напусна Кати заради теб. Ако тази пола беше само още малко по-къса, щеше да прилича на сянка на светлината.
Дори и с подигравките се радвах да го видя.
— Кога те пуснаха да се върнеш обратно на работа?
— Неотдавна. Видях те по новините с гаджето ти.
— Новините? — попитах аз. Бях забравила за медийното атака, през която бяхме минали с Жан-Клод.
— Той наистина е много готин за мъртвец.
— По дяволите.
— Какво? — каза Долф.
— Там имаше и национална медия, не само местна.
— Е, и?
— Баща ми още не знае.
Зербровски се засмя.
— Вече знае.
— По дяволите.
— Предполагам, че в крайна сметка ще се наложи да водиш този разговор с него — каза Долф.
Сигурно имаше нещо в гласа на Долф или в израза на лицето ми, защото смеха изчезна от лицето на Зербровски.
— Какво става с вас двамата? Изглеждате така сякаш някой е настъпил домашния ви любимец.
Долф погледна мен. Аз погледнах него.
— Философски различия — казах най-накрая. Долф не добави нищо. Всъщност и не очаквах да го направи.
— Добре — каза Зербровски. Той познаваше Долф достатъчно добре, за да не продължи да любопитства. Аз бях друго нещо, мен би ме бъзикал дълго време, но не и Долф.
— Един от по-близките съседи е доста сериозно настроен срещу вампирите — каза той. Това привлече нашето внимание.
— Обясни по-подробно — каза Долф.
— Дилбърт Сполдинг и жена му Дора, седяха на кушетката, държейки се за ръце. Тя ми предложи студен чай. Той възрази срещу думите ми, че Робърт е бил убит. Каза, че не можеш да убиеш мъртвец. — Зербровски изрови намачкан бележник от джоба на сакото си. Прехвърли няколко страници, опита се да позаглади малко листа, отказа се и започна да цитира. — Сега, след като някой унищожи това нещо, жена му трябва да абортира чудовището, което носи. По принцип не съм за абортите, но това е извращение, чисто извращение.