— Това ми звучи като Хората Срещу Вампирите — казах аз. — Може би дори като Хората Преди Всичко.
— Може би просто не му харесва да живее в съседство с вампир — предположи Долф.
Зербровски и аз погледнахме към него.
— Попита ли господин Сполдинг дали е член на някоя от тези групировки? — попита Долф.
— Имаше листовки на ХСВ разпръснати по масичката за кафе, дори ми даде една.
— Чудесно — казах аз. — Евангелистки проповедник на омраза.
— ХСВ не пропагандира такъв вид насилие — отбеляза Долф.
Начинът, по който го каза ме накара да се чудя, за какво ли беше абониран Долф. Поклатих глава. Нямаше да повярвам най-лошото за него, само защото не му харесваше да се срещам с ходещ мъртвец. Само допреди няколко месеца, щях да се чувствам по същия начин.
— Хората Преди Всичко го прави — подчертах аз.
— Ще разберем дали господин Сполдинг е член на ХПВ — каза Долф.
— Освен това трябва да проверите дали Сполдингови имат някакъв магически талант.
— Как? — попита Долф.
— Мога да се срещна с тях, да бъда в една стая с тях. За да бъда сигурна трябва да ги докосна, да стисна ръцете им.
— Аз стиснах ръката на господин Сполдиг — каза Зербровски. — Беше си като всяка друга ръка.
— Ти си страхотно ченге, Зербровски, но си почти нула. Можеш да стиснеш ръката и на най-силната висша магьосница и да не почувстваш нищо, освен лека болка. Долф е пълна нула.
— Какво е нула? — попита Долф.
— Магическа нула. Някой, който няма магическа или психическа дарба. Това ти позволи да прекосиш кървавия кръг и да ме извадиш от там.
— Тоест казваш, че аз имам някакви магически способности? — попита Зербровски.
Поклатих глава.
— Не, не повече от леко изострена чувствителност. Вероятно един от тези хора, които имат предчувствия, които се оказват истина.
— Аз имам предчувствия — каза Долф.
— Хващам се на бас, че твоите предчувствия се базират на опита от годините полицейска работа. Зербровски прави предположения, които може да не се основават на някаква логика, но все пак се оказват истина. Греша ли?
Те се спогледаха, после погледнаха към мен и двамата кимнаха.
— Зербровски си има своите успешни моменти — каза Долф.
— Искаш ли да дойдеш да стиснеш ръката на Сполдинг? — попита Зербровски.
— Детектив Рейнолдс може да го направи. Това е една от причините да я вземете в отряда, нали?
Те отново се спогледаха. Зербровски се ухили.
— Ще заведа Рейнолдс и ще се върна пак — той спря при вратата — Кати ми предложи да те поканя на вечеря, да видиш децата в истинска домашна обстановка — той се втренчи невинно в мен със своите кафяви очи, иззад стъклата на очилата си. — Щях да ти предложа да вземеш Ричард, но щом се срещаш с граф Дракула предполагам, че ще е неловко — загледа се очаквателно в мен без всъщност да зададе въпрос.
— Все още се срещам и с Ричард, нахален кучи син такъв.
Той се усмихна.
— Добре. Доведи го другата събота. Кати ще приготви известното си пиле с гъби.
— Ако се срещах само с Жан-Клод, щеше ли все още поканата да включва и гаджето ми?
— Не — каза той. — Кати е малко неспокойна. Не мисля, че ще има достатъчно сила да се срещне с граф Дракула.
— Името му е Жан-Клод.
— Знам — той затвори вратата след себе си и аз и Долф останахме отново сами с тялото. Нощта определено не се подобряваше.
— Какво преследваме, Анита? — почувствах се успокоена, че Долф заговори по работа. Достатъчно бях обсъждала личния си живот тази нощ.
— Повече от един убиец.
— Защо?
Погледнах нагоре към него.
— Не знам дали има достатъчно хора по света, така че да успеят да забодат вампир на пода по този начин. Дори и да е имало друг вампир или превръщач, пак бих търсила повече от един. Бих казала двама с необичайна сила, за да го задържат и трети, който да забие ножовете. Може би и повече, които да го държат, може би и още някой, който да направи магията. Не знам точно, но поне трима.
— Дори и ако са били вампири? — попита Долф.
Кимнах.
— Освен, ако не е някой вампир, достатъчно силен да овладее ума на Робърт — погледнах надолу към тялото, внимавайки да не докосна кръга. Насилих се да огледам това, което му бяха направили. — Не, един път щом са започнали да го пронизват с ножовете не мисля, че какъвто и да е контрол над ума му би свършил работа. При хората, да, биха могли да приложат това на човек и да го накарат да се смее, докато го правят, но не и на друг вампир. Някой от съседите не е ли видял или чул нещо? Смятам, че Сполдингови може и да са замесени в това, така че може и да лъжат, но някой друг трябва да е видял или чул нещо. Не биха могли да го направят тихо.