— Последният път, когато водихме този разговор ти каза, че ще убиеш Ричард.
— Ако това е всичко, което те спира, ma petite, не се страхувай. Няма да убия Ричард само, защото си отишла в неговото легло, а не в моето.
— И откога? — попитах аз.
— Откакто дадох подкрепата си на Ричард, Маркус стана мой враг. Това не може да бъде променено — той облегна раменете си на тъмната дървена подпора на леглото, която беше по-близо до мен. — Мислех да подкрепя друга глутница. Винаги има по някой амбициозен алфа мъжкар там някъде. Някой, който би искал своя собствена глутница, но заради сантименталност или липсата на сили е обречен да играе втори завинаги. Можех да убия Ричард и после да доведа някой друг, който да победи Маркус.
Слушах плана му, разказан съвсем спокойно.
— Какво промени намеренията ти?
— Ти.
— Моля?
— Ти го обичаш, ma petite. Наистина го обичаш. Смъртта му ще унищожи нещо в теб. Когато Джулиана умря си мислех, че вече никога няма да изпитвам чувства към някой друг. И не го направих, докато не срещнах теб.
— Няма да убиеш Ричард, защото това би ме наранило?
— Oui.
— Така че, когато Ричард дойде тук, мога да му кажа, че съм избрала него и ти ще ни пуснеш да си отидем, да се оженим и така нататък?
— Няма ли още едно препятствие пред брака ви, освен мен? — попита той.
— Какво?
— Трябва да го видиш да се променя във вълчата си форма. — Жан-Клод се усмихна и поклати глава. — Ако Ричард беше човек, щеше да го посрещнеш на вратата с усмивка и „Да“. Но твоя страх е какво е той. Той не е достатъчно човек за теб, ma petite.
— Той не е достатъчно човек за себе си — прошепнах аз.
Жан-Клод повдигна вежди.
— Да, Ричард бяга от своя звяр, както ти бягаш от мен. Но Ричард споделя тялото си със своя звяр. Той не може да му се изплъзне.
— Знам това.
— Ричард все още бяга, ma petite. И ти бягаш с него. Ако искаш да си сигурна, че можеш да го приемеш, да го приемеш целия, трябва да го направиш сега.
— Той продължава да си намира извинения да не се промени пред мен.
— Страхува се от твоята реакция — каза Жан-Клод.
— Нещо друго е — казах аз. — Ако аз успея да приема неговия звяр, не съм сигурна, че той ще бъде способен да приеме мен.
Жан-Клод наклони главата си на една страна.
— Не разбирам.
— Той страшно много мрази това, което е. Мисля, че ако успея да приема неговия звяр той няма… той няма да ме обича повече.
— Приемането на звяра му ще те направи каква… перверзна?
Кимнах.
— Така мисля.
— Хваната си в капана на ужасна дилема, ma petite. Той няма да те обича и няма да се ожени за теб, докато не видиш и приемеш неговия звяр. Ако пък го приемеш, се страхуваш, че той ще се отвърне от теб.
— Да.
Той поклати глава.
— Само ти можеш да намериш двама мъже в един човешки живот, които да са толкова объркващи.
— Не съм го направила целенасочено.
Той се оттласна от леглото. Спря на две малки крачки от мен, гледайки надолу.
— Опитах се да изглеждам смъртен за теб, ma petite. Но Ричард е много повече човек, отколкото съм аз. Не съм бил истински човек от много дълго време. Ако не мога да съм по-добрият човек, остави ме да бъда по-доброто чудовище.
Очите ми се присвиха.
— Какво трябва да означава това?
— Означава, ma petite, че Джейсън ми каза какво се е случило този следобед. Знам колко далеч сте стигнали с Ричард.
Колко ли бяха успели да чуят ликантропите? Повече от колкото ми беше приятно, това беше сигурно.
— Просто обичам да бъда шпионирана.
— Не бъди несериозна, ma petite, моля те.
Моля те, беше това, което ме накара да спра.
— Слушам те.
— Веднъж ти казах, че ако Ричард може да те докосва, а аз не мога, няма да бъде честно. Това все още е вярно.
Отблъснах се от вратата. Той беше прекрачил границата.
— Питаш ме дали можеш да ме докосваш там, където ме е докоснал Ричард ли?
Той се усмихна.
— Какво праведно възмущение, ma petite. Но не се страхувай. Да се нахвърля върху теб по този начин, би било почти като изнасилване. Никога не съм се интересувал от тези неща.
Отстъпих крачка назад, оставяйки малко разстояние между нас. Докато бях толкова ядосана, не беше добра идея да стоим толкова близо.
— Тогава какво имаш предвид?
— Ти винаги си ми забранявала да използвам вампирски трикове, както ги наричаш, с теб — той повдигна ръка, преди да успея да кажа нещо. — Нямам предвид да те омагьосвам с очите си. Дори не съм сигурен дали това още е възможно. Не мога да бъда човек, ma petite. Аз съм вампир. Позволи ми да ти покажа каква е насладата отвъд човечността.
Поклатих глава.
— Няма начин.