— Целувка, ma petite, това е всичко, за което те моля. Една целомъдрена целувка.
— И уловката е?
Очите му бяха плътно, блещукащо синьо. Кожата му блестеше като алабастър под светлината.
— Не мисля, че ще стане — казах аз.
— Ако беше напълно сигурна за Ричард, щях да те оставя на него. Но факта, че те обичам, не ми ли печели поне целувка? — той се плъзна към мен. Аз отстъпих, но вратата беше точно зад мен и нямаше накъде да отстъпя. Той беше като жива скулптура от слонова кост и сапфири, твърде красив, за да бъде описан с думи. Твърде красив, за да бъде докосван. Дланите му погладиха кожата над лактите ми, нагоре покрай ръцете. Аз ахнах. Силата обля кожата ми в гладка вълна, като въздух танцуващ върху тялото ми.
Сигурно съм се вдървила, защото Жан-Клод каза:
— Няма да боли, обещавам.
— Само целувка — прошепнах аз.
— Само целувка — прошепна той. Лицето му се наведе към моето. Устните му докоснаха моите нежно, бавно. Силата потече от устните му в устата ми. Мисля, че спрях да дишам за секунда. Усещах кожата си като разтопена и можех да потъна в неговото тяло, в тази блестяща енергия.
— Изглежда, че дойдох точно навреме — това беше Ричард откъм вратата.
Сложих ръката си на гърдите на Жан-Клод и го бутнах достатъчно силно, за да се спъне. Задъхвах се за въздух, сякаш се бях давила. Кожата ми пулсираше и биеше от силата, която още пълзеше по мен, през мен.
— Ричард — прошепнах. Исках да му кажа, че това не е каквото изглежда, но не ми стигаше въздух.
Жан-Клод се обърна, усмихвайки се. Той знаеше точно какво да каже.
— Ричард, колко хубаво, че се присъедини към нас. Как мина покрай моя вълк?
— Не беше толкова трудно.
Втренчих се в двама им. Все още имах проблеми с дишането. Чувствах се така, сякаш всеки нерв в тялото ми е бил докоснат, всичките наведнъж. Линията между удоволствието и болката беше дяволски тънка и не бях сигурна на коя страна отиваше това. Светлината се плъзгаше настрани от Жан-Клод като го оставяше блед и прекрасен, почти човек.
Ричард стоеше точно пред вратата. Очите му блестяха не от вътрешна светлина, а от гняв, един гняв, който накара очите му да танцуват, пристегна мускулите по раменете и надолу по ръцете му, така че напрежението заля цялата стая. Никога не бях осъзнавала, колко голям е той физически. Изглеждаше така, сякаш запълваше повече място, отколкото би трябвало. Първата вълна от неговата бодяща кожата сила се завъртя над мен.
Поех си дълбок, пресекващ дъх и започнах да се придвижвам към него. Колкото по-близо отивах, толкова повече се сгъстяваше силата, докато на около шест стъпки от него сякаш стъпвах в почти плътна маса от пулсираща и вибрираща енергия.
Стоях там, опитвайки се да върна сърцето си обратно на място. Той беше облечен в дънки и зелена вълнена работна блуза, с ръкави навити около ръцете му. Косата му падаше свободно около раменете му в къдрава маса. Бях го виждала така стотици пъти, но внезапно той беше напълно различен. Никога не се бях страхувала от Ричард, не и наистина. Сега, за първи път видях, че в него имаше нещо, от което трябваше да се плаша. Нещо изплува зад очите му, неговият звяр, той го викаше. Звярът сега беше там, точно зад тези истински, кафяви очи. Чудовището чакаше да бъде пуснато на свобода.
— Ричард — казах аз и трябваше да се изкашлям, за да прочистя гърлото си. — Какво не е наред с теб?
— Утре е пълнолуние, Анита. Силните емоции не са най-добрата идея точно сега — ярост изтъняваше лицето му, правейки прекрасните кости на челюстта му дълги и тънки. — Ако не ви бях прекъснал, щеше ли да нарушиш обещанието си към мен?
— Той все още не знае какъв вид чорапи нося — казах аз.
Ричард се усмихна и част от напрежението изчезна.
— Твърде гладко за жартиери — каза Жан-Клод — Чорапогащник, въпреки че може и да са чорапи до чатала, за това не съм сигурен.
Ричард изръмжа.
Погледнах назад към Жан-Клод.
— Не ми помагай.
Той се засмя и кимна. Облегна се на едната от подпорите на леглото, пръстите му си играеха върху голата кожа на гърдите му. Това събуждаше неприлични представи и той го знаеше. Проклет да е.
Ниско, басово ръмжене привлече вниманието ми отново към Ричард. Той се приближи към леглото така, сякаш всяко движение болеше. Напрежението звънтеше, набирайки мощност. Дали щях да го видя да се променя тук и сега? Ако се променеше, щеше да има бой и за първи път се притеснявах за сигурността на Жан-Клод, така както се притеснявах за Ричард.
— Не го прави, Ричард, моля те.
Той се беше втренчил покрай мен в Жан-Клод. Не погледнах назад, за да видя какви ги вършеше вампирът, ръцете ми бяха прекалено заети с върколака пред мен.