Човекът го избави от нуждата да отговаря.
— Горе съм, Алая.
Лицето й пламна, а в очите й проблесна искра.
— Извинете — каза тя, префуча покрай Тревалян и го остави потопен в специфичната й смесица от аромати и — изненадващо за него — възбуден.
22.
— Изглеждаш малко объркан — чу Уолт приятелски глас зад гърба си.
Обърна се и видя Кларънс Стилуил, институция в долината Ууд Ривър през последните четирийсет години. Беше работил като речен водач, като собственик на бар и издател на списания и книги, а в момента отглеждаше органична продукция в ранчото си върху площ от 20 акра в околностите на Феърфийлд. Освен това, когато се налагаше, той и съпругата му помагаха зад бара на свои приятели, собственици на най-популярната фирма в града за организиране на празненства.
Кларънс беше едър мъж с правилни пропорции, но човек добиваше реална представа за ръста му само ако застанеше близо до него — приличаше както на каубой, така и на университетски преподавател. В момента обслужваше мокрия бар, разположен между две дървета в огромни саксии.
Уолт си поръча бира.
— Всичките тези пари наоколо, а?
— Аха — съгласи се Уолт.
— И тази къща… колко време прекарва в нея? Три седмици годишно?
— И толкова няма.
— Като отворихме дума за престъпност… не си ли на работа? — попита Кларънс.
— На работа съм, но цивилен.
— Точно тук ти е мястото.
— Трябва да направя невъзможното — да убедя една жена да не говори.
— Това наистина е неблагодарна работа.
— Джери също е тук.
— Как я карате вие двамата?
— Все така — отвърна Уолт.
— А откак умря Боби?
— Много се отчуждихме.
— Голяма загуба! Хлапето как е?
— Още не може да се съвземе.
— Да — каза Кларънс. — Така си и мислех.
— Всички сме така. Гейл и аз… до голяма степен беше заради смъртта на Боби.
— Не съм вярвал, че някога ще се разделите.
— Нито пък аз.
— С тях лошо, без тях — още по-лошо.
— Да пием за това — рече Уолт и надигна бирата си.
— Ако не си забелязал, Томи Лий Джоунс те държи на мушка непрекъснато.
Уолт се огледа и срещна втренчения поглед на Драйър.
— Този тип хора — каза Кларънс по адрес на Драйър — избягват да се навират между шамарите. Гледат си спокойствието и заплатата.
— От твоите уста — в божиите уши.
Една от сервитьорките се приближи до бара и ги прекъсна. Докато Кларънс изпълняваше поръчката, Уолт погледна нагоре и видя Дани Кътър на балкона точно срещу него. Говореше с някаква червенокоса жена с пищна пазва.
Телефонът му избръмча и той се прикри зад една саксия, за да приеме разговора на спокойствие. Стържещият женски глас в слушалката направо му продъни тъпанчетата:
— Кевин ми разправя, че сме канени на десерт с теб и Джери в „Пио“. Да не ме занася?
— Здравей, Майра.
— Защо шепнеш?
— Точно сега съм малко зает.
— Доста е шумно при теб.
— Кевин е прав за десерта. Аз черпя. В „Пио“, към осем и половина — девет без петнайсет. — Той погледна часовника си и осъзна, че ако тя не му беше звъннала, щеше да забрави за вечерята с баща си. За нищо друго не мислеше напоследък, освен за снимките от Солт Лейк.
— Ами Джери? — попита тя. — Ако започне да пие?
— Значи ще ми направиш услуга, ако дойдеш — откровено призна Уолт.
— Добре… хубаво тогава. Но почне ли да си го изкарва на Кевин, ние си тръгваме.
— А аз ще съм следващият — увери я той.
Уолт затвори телефона и се зачуди какво ли още щеше да чуе.
23.
— Кажи ми, че не се опитваше да се скриеш от мен — измърка Алая.
Дани се поколеба, преди да отговори:
— Не ставай глупава.
Тя кимна към най-близката стая за гости с табелка „Гуерчино“8 на вратата.
— Не проявявам интерес. Или поне се опитвам.
— Но защо?
— Отварям нова страница в живота си.
— О, боже, не ми казвай, че си се вързал на някоя от онези програми „12 стъпки“.
— Не съм се вързал, но имам нужда от промяна.
— Пет минути. Не ме карай да ти се моля.
Тя го поведе по коридора към първия апартамент за гости — който по случайност се оказа неговият — бутна го вътре и властно хлопна вратата зад гърба си.