— Господин Бартоломю, длъжен съм да ви уведомя, че ако ви е заплашвал или изнудвал, можем да ви защитим.
— Големи думи от устата на обикновен шериф от Айдахо. Но все пак, шериф Уолтър Флеминг, вие не сте средностатистически шериф, нали? Обучен в Куонтико. Диплома от колежа „Нортуестърн“ с пълна стипендия. Бивш председател на щатската Асоциация на шерифите. Настоящ член на Националната асоциация на местните полицейски управления. Баща ви е бивш специален агент от ФБР.
— Ако очаквате медал за добре подготвеното домашно, връщайте се обратно в училище — каза Уолт. — Или е по-добре да върна жеста и да спомена, че сте възпитаник на колежа „Бъркли“, доброволец от Корпуса на мира, работили сте за Нейдър по време на предизборната му кампания през 2000 година, а след това сте кривнали от правия път. Вие сте един гневен млад мъж на стероиди, господин Бартоломю. Изобщо не ме интересува какво правите, искам само да разбера дали Дик О’Брайън ви е заплашвал или не.
— И сам мога да се оправя с това.
— Точно това ме тревожи. Моя работа е да се оправям с Дик О’Брайън, а не ваша. Не се забърквайте с него.
— Спокойно, шерифе. Човекът просто искаше да направи дарение за нашата кауза.
Уолт се опита да проумее чутото.
— Дарение?
— Дарение от петдесет хиляди долара, половината предварително, другата половина — след като пресечем областната граница на Блейн. Предложи да се преместим в столицата на щата — Бойси.
— Петдесет хиляди долара, за да се разкарате?
— Точно така.
— А вие какво му отговорихте? — попита Флеминг.
— Казах му да се нареди на опашката. Вчера отказах предложение за сто хиляди.
— Очевидно съм си избрал неподходяща професия. Кой ви предложи сто?
— Нямам представа — отвърна той. — Анонимно телефонно обаждане. Може някой да се е пошегувал.
— Някакви предположения?
— Второто предложение е от Кътър, доколкото разбирам — каза той. — Това е неговият цирк и иска да си го предпази. Но първото? Кой друг, освен Кътър, е чак толкова загрижен?
— Ако пробвате да направите в Сън Вали това, което направихте в Сиатъл — предупреди го Уолт, — ще бъдете премазани.
— Операция „Шок и ужас“? — саркастично се усмихна Анди. — Нека ви кажа нещо, шерифе. Имате право да ползвате само сълзотворен газ и гумени куршуми, нищо ново под слънцето.
— Националната гвардия е в готовност. Ако вие започнете нещо, аз ще го довърша.
— А на кого да се оплача, ако шерифът ме заплашва?
— На мен — отвърна Уолт.
Двамата си размениха иронични усмивки. Посегна да отвори вратата, но дръжката липсваше. Почука силно по прозореца и Брандън му отвори отвън.
Уолт се измъкна от колата и се изправи лице в лице със заместника си. Бартоломю също излезе, пресече Сън Вали Роуд и тръгна в посока към демонстрацията.
— Шерифе? — обади се Брандън при вида на вкаменения си шеф. Томи стърчеше една педя над него.
Уолт се поколеба, със замаяна глава и стиснати юмруци.
— Вие двамата не можахте ли да изчакате да излезе съдебното решение?
Адамовата ябълка на помощник-шерифа подскочи и той се напрегна в очакване.
Уолт отвори уста, за да каже още нещо, ала размисли, поклати глава и тръгна. Не се обърна назад, но дори след като пресече улицата, усещаше, че онзи продължава да стои там, без да помръдне, и това го изпълни с огромно задоволство.
— Задник — измърмори той под носа си.
13.
Тревалян тренираше усилено преди всяка задача — смяташе, че това успокоява прилива на адреналин. Късно вечерта в петък прекара четирийсет минути на пътеката за бягане и крос тренажора и двайсет минути с гирички — половината от обичайното му ежедневно натоварване. Това успокои опънатите му нерви, подобри бързината на реакциите и избистри мисълта му.
Докато се прибираше към стаята от късната си вечерна тренировка, потънал в мисли за химическото чистене, без да забелязва импровизираната стена на славата в коридора — със снимки на Гари Купър, Ърнест Хемингуей, Джейми Лий Къртис и Клинт Истууд — вниманието му бе привлечено от някакво сдърпване.
Приличаше на скандал между съпруг и съпруга. Мъжът стискаше ръцете й и крещеше с пиянски глас. Жената носеше тясна вечерна рокля с гол гръб, обърнат към Тревалян. При всяка нейна стъпка назад онзи напираше към нея — като някакъв странен, опасен танц.
Жената рязко се отскубна, обръщайки се с лице към Тревалян. Беше джаз певицата от предишната вечер. Мъжът не беше съпругът й, а вероятно някой похотлив гост на хотела. Тревалян забърза крачка. Певицата го забеляза и впери отчаян поглед в него.