— Кой е там? — извика и пристъпи напред.
Децата се паникьосаха. Едното се обърна, препъна се в бидон с препарат и скочи отново на крака. Хукна към близкия прозорец и се хвърли през него — или поне се опита. Стъклото се строши и хлапето се стовари обратно на пода, обляно в кръв.
— Ерик! — извика приятелчето му.
Тревалян се забърза към падналото момче. Беше в шок, но се задърпа при вида на мъжа, размазвайки собствената си кръв по пода.
Тревалян сграбчи дясната му ръка, отвори стиснатите му пръсти и ги притисна здраво към раната на шията му.
— Натискай тук с всичка сила.
Алармената система се задейства. Механичен глас разцепи тишината:
— Нарушител! Нарушител! Напусни района веднага!
— Ерик! — изпищя второто хлапе и изхвърча през задната врата.
Тревалян хукна по петите му. Приятелчето му трябваше да притиска здраво раната си. Дано останеше в съзнание… Другото момче изпадна в паника и хукна с всички сили към улицата. Ако гледаше пред себе си, а не в посока към Тревалян, щеше да види триметровата дървена мечка гризли пред себе си. Удари се мощно с главата в нея, като при сблъсък с товарен камион. Падна тежко на тротоара и изгуби съзнание.
От ухото и носа му шуртеше кръв. Изглежда бе строшил костта около дясното си око. Все още дишаше слабо.
Чу се полицейска сирена.
Тревалян потъна в тъмнината. Преди пристигането на първата патрулка той вече бе в колата си и на безопасно разстояние.
2.
Повечето хора, които заставаха под яркото луминесцентно осветление в канцеларията на шерифа, добиваха болнав зеленикав цвят на кожата. Но не и Фиона. Тя изглеждаше интригуващо — с фините бръчици около очите, придаващи мъдрост на изражението й, и чувствените й устни, разсейващи събеседника.
Уолт внимателно я наблюдаваше как подрежда вещите от изгубената на летището раница. После извади фотоапарата си и започна да снима предметите един по един, не спирайки да говори.
— Не е ли малко странно — каза тя — някой да се разхожда с всичко това наоколо.
— По-скоро нетипично — отвърна той.
— Да, точно това исках да кажа.
Беше заключил вратата. Не искаше някой от колегите му да види чантата, още по-малко пък съдържанието й. Засега тя принадлежеше само на него.
— Я ми разкажи за баща си. Тук е заради конференцията, нали? — Тя направи няколко снимки.
— Обичайната гнусна история — процеди той.
— Гнусна е доста силна дума.
— Но напълно подходяща за случая.
— Бащи и синове. Майки и дъщери. Вечният конфликт, стар колкото Библията — обади се тя.
— Случи се… нещо — каза той. — Преди много време. — Чувстваше, че е на косъм да й сподели това, което не бе разкривал на никого.
Фиона изглеждаше вглъбена в работата си.
— Звучи ми малко зловещо. — Направи още няколко снимки. — Ще ми разкажеш ли?
— Не.
— Не е честно.
— Да кажем, че ми причини нещо. Че за един следобед се превърна от бог в зъл демон.
— Не звучи много приятно.
— Изобщо не беше приятно — каза Уолт. — А най-смешното е, че той дори не си го спомня. Готов съм да се обзаложа. Странно как се получава така — светът на едно дете се срива, а възрастният дори не го забелязва.
— Не ти се е отразило. Виж в какъв лидер си се превърнал.
— Аз ли? — Изобщо не се смяташе за такъв. Чувстваше се по-скоро като провалил се съпруг и баща. — Ако бях по-голям, щеше да е по-безболезнено. А аз бях само на девет и все още боготворях земята под краката му.
— Значи няма да ми разкажеш?
— Нищо лично, Фиона… На никого не съм го разказвал — обясни й. — Не знам дали…
Мобилният му телефон звънна. Търсеха го от болницата и той затаи дъх, докато слушаше.
— Племенникът ми е в спешното отделение — измърмори. — Трябва да тръгвам.
— Добре ли е?
Уолт не можа да обели и дума. Беше загубил брат си, брака си. Нямаше сили да загуби и Кевин.
Качи се в черокито и настъпи педала с включена полицейска лампа. Фиона го накара да се сети за миналото си и сега не можеше да се измъкне оттам.
През онзи ден баща му пиеше; Уолт си го спомняше прекрасно. Тайното обещание от баща към син го изпълваше с огромно нетърпение. Кръстиха го „секретна мисия“ и всеки път, когато Уолт се сетеше за нея, пулсът му запрепускваше. За нищо на света нямаше да допусне майка му да разбере.