— Шофира бледозелен джип „Волво“. — Холмс бръкна в джоба на халата си и му подаде през масата лист, на който бяха написани регистрационният номер на автомобила, нейната възраст, тегло, ръст и дрехите, с които за последно е видяна — тясна бяла тениска, сини шорти и сиво непромокаемо яке с цип. В долния ъгъл имаше разпечатана скорошна снимка. — Имам доста способни служители.
— А личният ви персонал? — отново попита Уолт.
— За презокеанските си пътувания наемаме хора, които ни придружават. Също и за пътуванията до Ню Йорк, Вашингтон, Ел Ей. Но не и тук. Единствено Рафаел ни придружава навсякъде. Имаме няколко асистенти. Това е.
Флеминг се загледа в снимката и изведнъж се сети откъде познава тази жена — Дани Кътър разговаряше с нея на балкона по време на коктейла в къщата на брат си.
— Да, имаме голяма възрастова разлика, ако за това си мислите — обади се Стюарт. — Но аз съм едва на шейсет и изглеждам по-млад за годините си. Тя е красива, пряма и сладкодумна събеседница. Намерете я, шерифе.
— Кои са любимите й места за тичане?
— Велосипедните алеи. Адамс Гълч, Хълън Медоус, Лейк Крийк, Елкхорн. Редува ги.
— Доста голямо разстояние — каза Уолт.
— Затова търся съдействието ви.
— Заемаме се с разследването и ще се постараем да го направим колкото се може по-дискретно.
— Ако започнете да разпитвате за нея наоколо, сигурно ще изплува и името на Дани Кътър. Случилото се помежду им не е новина за мен и е вече в миналото. Казвам го за ваша информация.
— Добре — смутено отвърна шерифът.
— Алая и Дани ще бъдат партньори в новото му начинание, което смятам да финансирам. Миналото отдавна е забравено.
Уолт кимна едва забележимо, чудейки се защо, ако наистина е отдавна забравено, Холмс се бе почувствал длъжен да го спомене.
9.
Слънцето се издигна над хоризонта и потъна в мрачното небе, а час по-късно заваля. Черният път встрани от Адамс Гълч Роуд се превърна в бледокафява кална каша. Тъмни облаци притискаха върховете на дърветата по хребета на планината, а във въздуха се стелеше гъста пелена от влага. Типично планинско време.
Уолт навлече светлокафявия непромокаем шлифер, който държеше свит на вързоп на задната седалка в колата си, заедно с екипировка за катерене, чифт снегоходки и две раници с всичко необходимо за непредвидена нощувка в планината — едната за лятото, а другата за зимата. Предложи на Брандън дъждобран, но помощник-шерифът му отказа; предпочиташе да се прави на Супермен, без значение дали така нямаше да си докара някоя простуда. Паркингът гъмжеше от полицаи и екипи на Планинската спасителна служба. Нищо не вдигаше адреналина така, както новината за безследно изчезнала богаташка. Изпод светлоотразителните ленти бяха пропуснати два пикапа, натоварени с ловджийски кучета.
От дясната страна на портативната тоалетна, точно до табелата в началото на туристическата пътека, стоеше изоставено бледозелено „Волво“ с изстинал двигател. Пръстта под него бе суха. Можеше да е там както от един час, така и от предишния ден. Колата принадлежеше на Алая Холмс и в нея нямаше никой.
Шерифът се обърна към хората от Планинската спасителна служба:
— Чуйте ме! Жената може да е само ранена. Или пък просто да е излязла за сутрешния си джогинг, а съпругът й да се е объркал. Така че нека не я плашим до смърт. Не е изключено и да е прекарала нощта на открито. Проверете дали имате всичко необходимо за такива случаи: одеяла за загряване, протеинови блокчета и вода. Маршрутите са разпределени. Ще използваме петнайсети канал за връзка. Ползвайте радиостанциите само ако се налага. Това е всичко. Тръгвайте!
Групата се разпръсна. Уолт се обърна към Брандън:
— Двамата с теб ще тръгнем по Хил Трейл. Аз ще поема по първата отбивка, а ти — по втората.
— Ясно — отвърна Том.
Когато Уолт най-после се изкатери до Хил Трейл, ботушите му тежаха от лепкавата кал, сякаш бе газил в бетон. На два пъти спира, за да изстърже пръстта от подметките си. Пъплеше нагоре между дърветата по тясната камениста пътека, осеяна с дупки и оголени корени. Мрачното небе и тъмната гъста гора му действаха потискащо.
По радиостанцията съобщиха, че Фиона е пристигнала, за да направи снимки на волвото. Планинската спасителна служба със сигурност бе покрила голяма част от района досега. Обади се на Брандън. Оказа се, че вървят един към друг от противоположни посоки.
На пътеката пред себе си Уолт забеляза прясно откъртен клон — съдеше по обелената кора. Коленичи и огледа почвата наоколо. Иначе сухата и ронлива жълтеникава пръст сега беше мокра от дъжда. При натиск мекият горен слой потъваше леко. Минаха му през ум две неща. Първо, кракът бе счупил клона, преди да започне да вали, и второ, обувката беше мъжка, с гладка подметка, 43–44 номер. Дирите бяха равномерни — признак за бавни и предпазливи стъпки, нищо общо с широкия разкрач при тичане за здраве.