Факт номер три: той не ни беше нападнал след залез-слънце, както бяхме очаквали.
Факт номер четири: бях заобиколен от чудовища и само многовековната традиция не им позволяваше да разкъсат гърлото ми. Тя като че ли ги удържаше. Засега.
Освен ако...
– По дяволите – изругах аз. – Мразя, когато отговорът на загадката идва твърде късно.
Към нас се обърнаха дузина светещи очи. Сюзан заби лакът в ребрата ми.
– Млъквай, Дрезден – изсъска тя. – Накара ги да поглед-нат към нас.
– Хари? – прошепна Майкъл.
– Това е техният сценарий – обясних му тихо. – Паднахме в капана.
– Какво? – изръмжа Майкъл.
– Всичко това – отвърнах аз. Фактите постепенно си идваха по местата, само че бяха закъснели с два часа. – От самото начало е било нагласено. Призраците. Кошмара демон. Нападенията над приятелите и семейството ни. Всичко.
– За какво? – прошепна Майкъл. – За какво е било нагласено?
– От самото начало е имала намерение да ни накара да се появим. Научила си е урока по история – отвърнах аз. – Трябва да се махнем оттук.
– Урока по история? – рече Майкъл.
– Да. Спомняш ли си какво е направил Влад Цепеш при възкачването си на престола?
– О, господи – изпъшка Майкъл. – Бог да ни пази.
– Не разбирам – обади се Сюзан с тих глас. – Какво е направил този тип?
– Поканил всичките си политически и лични врагове на пиршество. След това ги заключил вътре и ги изгорил живи. Искал е да започне управлението си начисто.
– Разбирам – рече тя. – И според теб Бианка смята да постъпи по същия начин?
– Боже, опази ни – промърмори отново Майкъл.
– Казвали са ми, че Той помага на онези, които сами си помагат – казах аз. – Трябва да се махнем оттук.
Майкъл се огледа и бронята му издрънча.
– Блокирали са изходите.
– Знам. С колко от тях ще успееш да се справиш без Меча?
– Ако става въпрос само да ги задържа...
– Но не става. Ще се наложи да пробием дупка в отбраната им.
Майкъл поклати глава.
– Не съм сигурен. Може би двама или трима, ако даде Бог.
Намръщих се. Изходите се пазеха от по един вампир, но освен тях във вътрешния двор имаше още поне двайсет, ако не и трийсет от тях – без да броя кръстницата ми или някой от другите гости като Мавра.
– Да опитаме онзи изход – каза Майкъл и кимна към една от най-близките врати в плета.
Поклатих глава.
– Няма да се получи.
– При теб ще се получи – увери ме Майкъл. – Мисля, че ще успея да се справя с тях.
– Няма да се получи този глупав план – казах аз. – Трябва ни нещо, което да помогне на всички ни да се измъкнем живи оттук.
– Не, Хари. От мен се очаква да заставам между хората и злите създания като тези тук. Дори това да означава, че ще загина. Това ми е работата.
– Да, но от Меча се очаква да ти помага. А него го няма по моя вина, затова, докато не ти го върна, ще се наложи да поуталожиш саможертвените си пориви. Не искам още някой да ми тежи на съвестта. – Или пък Чарити, която ще тръгне да търси отмъщение заради смъртта на бащата на децата си. – Не може да няма изход оттук.
– Чакайте да видя дали съм разбрала правилно – каза тихо Сюзан, докато Бианка продължаваше с речта си. – Не можем да си тръгнем сега, защото така ще обидим вампирите.
– И ще им дадем повод да поискат незабавно удовлетворение.
– Незабавно удовлетворение – повтори Сюзан. – Какво е това?
– Дуел до смърт. Което означава, че някой от тях ще ми откъсне ръцете и ще гледа как кръвта ми изтича – отвърнах аз. – И то само ако извадя късмет.
Сюзан преглътна.
– Разбирам. А какво ще стане, ако просто изчакаме?
– Бианка или някой от останалите ще намери начин да ни накара да прекрачим границата и да нанесем първи удар. Тогава ще ни убият.
– А ако не нанесем първи удар? – попита Сюзан.
– Предполагам, че за всеки случай има резервен план как да ни унищожи.
– Нас? – попита Сюзан.
– Боя се, че да. – Погледнах към Майкъл. – Трябва ни нещо за отвличане на вниманието. Нещо, което да ги накара да гледат на другата страна.
Той кимна и каза:
– Ти може би ще се справиш с това по-добре от мен, Хари.
Поех си дълбоко дъх и се огледах, за да видя какво бих могъл да използвам. Не разполагахме с много време. Речта на Бианка приближаваше своя край.
– И така – извиси глас тя, – ние стоим на прага на една нова епоха за нашия вид, първият признат в целите Съединени щати Двор. Повече няма защо да се боим от гнева на нашите врагове. Няма да прекланяме мекушаво глави и да предлагаме гърлата си на онези, които претендират да имат власт над нас. – След тези думи тъмните й очи се втренчиха право в мен. – Най-накрая, подкрепяни от силата на целия Двор, подкрепяни от силата на Повелителите на нощта, ние ще се изправим срещу враговете ни. И ще ги поставим на колене.