Тя се усмихна тържествуващо и окървавените й рез-ци проблеснаха.
Бианка прекара пръст по гърлото си, след което го поднесе към устните си, облиза кръвта и потрепери.
– Мои скъпи поданици. Тази вечер сред нас са нашите гости. Поканихме ги, за да станат свидетели на нашия възход. Моля ви, приятели мои. Помогнете ми да ги приветствам.
Лъчите на прожекторите зашариха наоколо. Един от тях се спря върху малката ни групичка – аз, Майкъл и Сюзан, и стоящите леко встрани Томас и Джъстин. Вторият освети Мавра, която стоеше най-отгоре на стълбището, и подчерта още повече нездравата й бледност. Третият се спря върху кръстницата ми, чиято красота засия под светлината му; тя отметна небрежно косата си назад и се усмихна ослепително на тълпата. До нея стоеше господин Феро, между устните на който продължаваше да виси незапалената цигара, а от ноздрите му се виеше дим. Той изглеждаше войнствен и невъзмутим в центурионската си униформа и като че ли не проявяваше никакъв интерес към случващото се.
От заобикалящата ни тъмнина се разнесоха ръкопляскания, апатични и някак зловещи. Трябва да се приеме някакъв закон. Всичко, което е толкова зло, че дори ръкоплясканията му звучат зловещо, трябва да бъде забранено или нещо подобно. Или може би аз просто бях ужасно изнервен. Прокашлях се и учтиво размахах ръка.
– А сега Червеният двор с радост ще се възползва от възможността да поднесе на нашите гости подаръци – обяви Бианка, – за да почувстват колко дълбоко, наистина дълбоко, ценим тяхната добра воля. Затова без повече церемонии призовавам господин Феро да пристъпи напред и да ми окаже честта да приеме този знак на добра воля от мен и от моя Двор.
Прожекторът следваше Феро, който вървеше към платформата. Когато стигна до подножието на стълбището й, той се спря, кимна леко, но с уважение и се издигна, за да застане пред Бианка. Вампирката се поклони в отговор и махна с ръка. Една от фигурите с качулки, която стоеше зад нея, пристъпи напред, поднасяйки малка бъчонка с размерите на кутия за хляб. Когато отвори капака й, лъчите на прожектора паднаха върху нещо, което засия и заблещука.
Очите на Феро проблеснаха. Той протегна ръка и я зарови до китката в съдържанието на бъчонката. Устните му потрепнаха в лека усмивка и той с неохота извади ръката си.
– Превъзходен дар – промърмори Феро. – Особено в тази епоха на бедняци. Благодаря ви.
Двамата с Бианка размениха поклони; нейният отново беше по-нисък от неговия. Феро затвори бъчонката, хвана я под мишница и отстъпи учтиво крачка назад, преди да се обърне и да се спусне по стълбите.
Бианка се усмихна и отново се обърна към тълпата.
– Томас, от Дома Рейт, представител на нашите братя и сестри от Белия двор. Моля те, приближи се, за да те даря със символа на нашето уважение.
Погледнах към Томас. Той бавно си пое дъх и ми каза:
– Ще останете ли при Джъстин, докато се върна?
Погледнах към момичето. Тя стоеше и гледаше Томас, без да пуска ръката му. Очите й бяха изпълнени с тревога и тя леко хапеше устната си. Изглеждаше толкова малка и млада, и уплашена.
– Разбира се – отвърнах аз.
Протегнах вцепенената си ръка. Момичето се вкопчи в лакътя ми, а Томас се обърна с ослепителна усмивка и съпровождан от лъчите на прожектора, се изкачи по стъпалата. Джъстин ухаеше възхитително на цветя или ягоди, а отдолу се усещаше някакъв главозамайващ и чувствен мускусен аромат.
– Тя го ненавижда – прошепна Джъстин. Пръстите й се впиха болезнено в ръката ми. – Те всички го мразят.
Намръщих се и погледнах момичето. Макар и разтревожена, тя изглеждаше все така ужасно красива, въпреки че близостта й до мен смекчаваше въздействието на тоалета й. Или липсата на такъв. Съсредоточих се върху лицето й и казах:
– Защо го мразят толкова?
Тя преглътна и прошепна:
– Лорд Рейт е върховният повелител на Белия двор. Бианка покани него, а вместо това лордът изпрати Томас. Той е негов незаконен син. От всички в Белия двор той заема най-ниския пост, най-малко уважавания. Присъствието му тук е обида за Бианка.
Преглътнах изненадата си от бъбривостта на момичето.