– Има ли някаква вражда между тях?
Джъстин кимна, а в този момент на платформата Томас и Бианка размениха поклони. Тя му връчи един плик, казвайки му нещо толкова тихо, че никой не успя да я чуе. Той отвърна по същия начин.
– Причината съм аз – каза Джъстин. – Аз съм виновна. Бианка ме искаше за себе си. Но Томас ме намери пръв. Тя още не му е простила за това. Нарича го бракониер.
В това имаше някакъв смисъл. Бианка се беше издигнала до сегашния си статус на една от най-прочутите Мадам на Чикаго. Нейният „Кадифен салон“ осигуряваше услугите на такива момичета, за каквито повечето мъже можеха само да мечтаят, на доста надути цени. Беше си осигурила достатъчно компромати и политически връзки, за да се защити от преследването на закона, без дори да се налага да прибягва до вампирските си номера, които владееше до съвършенство. Бианка би пожелала някоя като Джъстин – сладка, великолепна, сексапилна до безумие. Сигурно щеше да я облече в плисирана пола и колосана бяла ризка с...
Спри се, Хари. По дяволите.
– Затова ли остана при него? – попитах я аз. – Защото смяташ, че заради теб си е създал врагове?
Тя ме погледна за миг и бързо се извърна настрани, за да скрие изписаната на лицето й тъга.
– Няма да го разберете.
– Виж какво. Той е вампир. Знам отлично какво влияние имат върху хората, но ти може да си в опасност...
– Не се нуждая от спасяване, господин Дрезден – прекъсна ме тя. Прекрасните й очи проблеснаха решително и твърдо. – Но има нещо друго, което бихте могли да направите за мен.
Усетих как нещо ме жегва и се взрях предпазливо в лицето й.
– Нима? И какво е то?
– Можете да ни вземете със себе си, когато си тръгнете оттук.
– Пристигате тук с лимузина, а искате аз да ви откарам вкъщи?
– Не се правете на скромен, господин Дрезден – каза тя. – Знам какво обсъждахте с приятелите си.
Раменете ми се напрегнаха.
– Чула си ни. В такъв случай не си човек.
– Човек съм, господин Дрезден. Просто умея да чета по устните. Ще му помогнете ли, или не?
– Не съм длъжен да го защитавам.
Джъстин сви устни.
– Аз го превръщам във ваше задължение.
– Заплашваш ли ме?
Лицето й порозовя като така наречената й рокля, но тя не отстъпи.
– Ние се нуждаем от приятели, господин Дрезден. Ако не ни помогнете, аз ще се опитам да купя благоразположението на Бианка, като й разкрия плановете ви за бягство и заявя, че съм ви чула да обсъждате убийството й.
– Това е лъжа – изсъсках аз.
– Просто преувеличение – отвърна тя с тих глас. После се наведе поглед. – Но това ще бъде достатъчно за нея, за да ви предизвика на дуел. Или да ви изнуди да пролеете кръв. А когато това се случи, вие ще умрете. – Тя си пое дълбоко дъх. – Не искам да го правя. Но ако не направим нещо, за да се защитим, тя ще го убие. И ще ме превърне в някоя от своите дресирани курви.
– Няма да позволя да ти се случи това – казах аз.
Думите излязоха от устата ми, преди да успея да ги премисля. Но това си беше чистата и проста истина. Ох, мамка му.
Джъстин ме погледна неуверено и отново прехапа меката си устна.
– Наистина ли? – прошепна тя. – Наистина ще го нап-равите, нали?
Намръщих се.
– Да. Да, ще го направя.
– Значи, ще ми помогнете? Ще помогнете и на двамата?
Майкъл, Сюзан, Джъстин, Томас. Скоро щях да имам нужда от секретарка, за да води на отчет всички, за които трябваше да се грижа.
– На теб. Томас може сам да се погрижи за себе си.
В очите на Джъстин проблеснаха сълзи.
– Господин Дрезден, моля ви. Ако има нещо, което мога да кажа или да направя, за да ви убедя, то...
– Проклятие! – изругах аз, спечелвайки си укорителен поглед от Майкъл. – Проклятие, проклятие, проклятие, жено. Всички жени всъщност. – Това ми спечели укорителен поглед от Сюзан. – Той е вампир, Джъстин. Той яде от теб. Защо ти пука толкова какво ще се случи с него?
– Освен това е и личност, господин Дрезден – отвърна Джъстин. – Личност, която никога не ви е навредила. Защо да не ви пука какво ще се случи с него?
Мразя, когато някоя жена ме помоли за помощ и аз й я давам, без да се замисля, въпреки десетките сериозни причини да не го правя. Мразя, когато ме принуждават със заплаха и оръжие да направя нещо глупаво и рисковано. А най-вече мразя някой да спори с мен по въпросите на морала и да ме победи.
Джъстин беше направила и трите, но не можех да й се сърдя. Тя просто изглеждаше твърде сладка и безпомощна.
– Добре – съгласих се аз, въпреки че това противоречеше на здравия разум. – Добре, само стойте наблизо. Ако искате да ви защитя, правете каквото ви казвам, когато ви го казвам и може да успеем да се измъкнем живи оттук.