Лий кимна на прислужника си и той й подаде продълговата тъмна кутия. Тя я отвори, показа я за миг на Бианка, след което се обърна и я разкри пред целия Двор.
Аморакус. Мечът на Майкъл. Той лежеше в тъмната кутия и сияеше, отразявайки яркочервената светлина с чисти, сребристобели лъчи. Стоящият до мен Майкъл се вцепени и сподави вика си.
Из тълпата от вампири и всякакви създания се понесе шепот. Те също бяха разпознали меча. Лий го погледна с наслаждение, след което затвори кутията и я подаде на Бианка. Вампирката я положи напречно върху скута си и се усмихна – на мен и както ми се стори, на Майкъл.
– Достоен отговор на подаръка ми – каза Бианка. – Благодаря ви, лейди Лийнанший. Нека Мавра от Черния двор пристъпи напред.
Кръстницата ми се оттегли. От тъмнината изникна Мавра и се изкачи на платформата.
– Мавра, ти си най-достойният и почетен гост в дома ми. Надявам се, че намираш отношението към теб за дос-тойно и справедливо.
Мавра се поклони безмълвно на Бианка, сълзящите й очи проблеснаха и тя погледна към Майкъл.
– О, господи – прошепнах аз. – Мамка му.
– Прости му, Господи – каза Майкъл. – Хари? Какво искаше да кажеш?
Стиснах зъби и се огледах. Всички ме наблюдаваха: вампирите, господин Феро, всички. Те знаеха какво щеше да последна.
– Надгробният камък. Беше написано на надгробния камък.
Бианка гледаше как постепенно разбирам какво става и усмивката не слизаше от лицето й.
– Тогава те моля, Мавра, да приемеш тези дребни символи на моето благоразположение и заедно с тях надеждата ми, че отмъщението и благоденствието ще останат с теб и твоя род.
Тя й подаде кутията, в която лежеше мечът, и Мавра я прие. След това Бианка махна с ръка към стоящите отзад прислужници и те донесоха още един покрит вързоп.
Прислужниците отметнаха покривалото и отдолу се появи Лидия. Тъмната й разрошена коса беше подстригана в елегантна прическа; тя беше облечена в бузка с презрамки, завързващи се около врата, и черен ластичен клин, подчертаващ извивките на бедрата й и красотата на бледите й крака. Изцъклените й и замъглени очи се впериха в прожекторите и тя увисна безпомощно в ръцете на прислужниците.
– Мили боже – каза Сюзан. – Какво смятат да правят с това момиче?
Мавра се обърна към Лидия, като същевременно отваряше кутията.
– Превъзходно – изсъска тя с дрезгавия си глас и погледът й отново се плъзна към Майкъл. – Сега ще отворя подаръка си. Стоманата може и да позагуби блясъка си, но ще го преживея.
Майкъл рязко си пое дъх.
– Какво става? – избъбри Сюзан.
– Кръвта на невинните – изръмжа той. – Мечът е уязвим. Тя възнамерява да го лиши от силата му. Хари, не можем да го позволим.
Всички вампири около мен захвърлиха чашите си, съб-лякоха се и оголиха окървавените си зъби в хищнически усмивки. Мавра отвори кутията и извади Аморакус, а Бианка се разсмя. Когато вампирката го докосна, мечът като че ли иззвъня гневно, но Мавра само се усмихна презрително на острието и го вдигна във въздуха.
Томас се приближи до нас, избутвайки Джъстин зад гърба си, и извади меча си.
– Дрезден – изсъска той. – Дрезден, не правете глупости. Това е само един живот – животът на някакво си момиче и някакъв си меч, а от другата страна е нашият живот. Ако сега направите нещо, ще обречете всички ни на смърт.
– Хари? – попита ме Сюзан с треперещ глас.
Майкъл се обърна към мен и ме погледна с мрачно изражение на лицето.
– Вяра, Дрезден. Не всичко е загубено.
На мен всичко ми изглеждаше адски загубено. Не беше нужно да правя каквото и било. Не беше нужно дори да си помръдвам пръста. За да се измъкна жив оттук, беше достатъчно просто да остана на мястото си. Да не направя нищо. Достатъчно беше просто да стоя и да гледам как убиват момичето, което преди няколко дни беше дошло при мен, за да моли за защита. Достатъчно беше просто да не обръщам внимание на писъците й, докато Мавра я изкормваше. Достатъчно беше само да позволя на чудовищата да унищожат едно от основните оръжия срещу тях. Достатъчно беше само да оставя Майкъл да тръгне към смъртта си, да обявя, че Сюзан се ползва от защитата на старите закони на гостоприемството, и щях спокойно да си тръгна оттук.
Майкъл ми кимна, извади и двата си ножа и се обърна към платформата.
Затворих очи. Боже, прости ми за онова, което смятам да направя.
Сграбчих Майкъл за рамото, преди да е успял да направи и крачка напред. После извадих шпагата от бастуна, прехвърлих го в лявата ръка и с усилие на волята си накарах гравираните върху него руни да засияят със синкавобяла светлина.