Майкъл разтегна устни в свирепа усмивка и застана от дясната ми страна. Томас ме погледна и прошепна:
– Мъртви сме.
Но след това застана отляво до мен и кристалният му меч проблесна в ръката му. Внезапно вампирите започнаха да вият оглушително. Мавра се обърна към нас и в шепите й отново започна да се събира тъмнина. Бианка се изправи бавно и тъмните й очи проблеснаха триумфиращо. Застаналата встрани Лий се намръщи, положи ръка върху лакътя на господин Феро и леко отстъпи назад.
Мавра изсъска и вдигна високо Аморакус.
– Хари? – обади се Сюзан и докосна рамото ми с треперещата си ръка. – Какво ще правим сега?
– Стой зад мен, Сюзан. – Стиснах зъби. – Предполагам, че ще постъпя правилно.
Дори това да ме убие, помислих си. Заедно с всички вас.
Глава 30
В игрите, в книгите по история и на лекциите по военно изкуство учителите, старите бойци и другите теоретици представят диаграми и макети на армии, подредени в спретнати редици и колони. Представят ви в методичен порядък как съответната дивизия пробива редиците на противника или как онова подразделение е удържало позицията си, докато останалите са отстъпвали.
Но това е илюзия. Действителното сражение между армии, в което участват стотици или хиляди бойци, е нещо напълно объркано, променливо и трудно проследимо. Илюзията може да ви покаже изхода от битката, но не ви дава никаква представа за вълната от тела, воплите, страха, колебливото втурване напред или назад. По време на битка всичко представлява смесица от необуздани движения и звук, размазани образи, които изчезват от погледа още преди да сте успели да осъзнаете какво виждате. Инстинктът и рефлексите са всичко – няма време за мислене, а ако успеете да спечелите секунда-две, то единствената мисъл в главата ви е: „Как да остана жив?“. Усещате отчетливо какво се случва около вас. Всичко това е някакъв неопределен вид мъчение, един вид преходен ад – защото по един или друг начин присъствието ви в него не продължава дълго.
Вълната от вампири се устреми срещу нас. Нападнаха ни със зверска бързина, неясни очертания на изкривени, опулени лица и плашещи черни очи. Устите им бяха широко отворени, резците оголени, те съскаха и виеха. Един от тях държеше дълго копие, с което мушна напред към голия корем на Томас. Джъстин изпищя. Томас замахна с кристалния си меч и отби удара, отсичайки острието.
Това не обезкуражи нападащия вампир, който се хвърли напред и впи зъбите си над лакътя на Томас. Той се опита да го отблъсне назад, но вампирът стискаше здраво. Томас промени тактиката си, повдигна рязко вампира нагоре така, че краката му се отлепиха от земята, и разпра корема му с меча си, разпилявайки вътрешностите му по пода. Вампирът падна на земята и от гърлото му се разнесе бълбукащ звук, смесен с ярост и агония.
– Целете се в коремите! – изкрещя Томас. – Без кръв ще са твърде слаби, за да се бият!
Майкъл улови за дръжката едно спускащо се над главата му мачете и разпра с ножа си корема на вампира, който го държеше. Плисна кръв и създанието се просна, гърчейки се, на пода.
– Знам – отвърна рязко той и стрелна Томас с раздразнен поглед.
И се изгуби под лавина от облечени в червено тела.
– Майкъл! – извиках аз.
Опитах се да си пробия път до него, но ме отблъснаха. Видях го да се бори, паднал на едно коляно, видях как вампирите се нахвърлят върху него с ножове и зъби, и някой от тях гореше, както преди, аз не можех да го видя.
Зад купчината вампири, затрупали падналия рицар, се появи Кайл Хамилтън. Той ме погледна, оголи зъби и вдигна един полуавтоматичен пистолет, от скъпите модели. Позлатен.
– Сбогом, Дрезден.
Вдигнах бастуна, чиито руни проблясваха в синкаво и бяло, и изкрещях:
– Venteferro!14
14 Заклинание на Хари Дрезден, предизвикващо магнитно въздействие върху метала. – Б. пр.
Магическата енергия на руните зашепна мълчаливо. Не съм особено силен в земната магия, но предпочитам да ми е подръка. Руните и силата, която бях влял в бастуна, уловиха пистолета в невидими магнитни вълни. Притеснявах се, че заклинанието, което бях наложил върху бастуна, може и да е изветряло, но то си беше още там. Пистолетът излетя от ръцете на Кайл.
Запратих го право в лицето на друг вампир, който се приближаваше към Джъстин. Оръжието го удари със свръхзвукова скорост и го отхвърли някъде назад в тъмното. Джъстин се обърна точно когато към нея скочи втори вампир, но мечът на Томас му подсече краката.