– Iesu domine!15 – Гласът на Майкъл се разнесе изпод вампирската купчина като сигнална армейска тръба и телата се разлетяха на всички страни, като отхвърлени от взрив. Плътта се свличаше от телата им на кървави парцали, разкривайки лъщящата мазна черна плът отдолу. – Domine! – изкрещя Майкъл и изправяйки се на крака, отърси от себе си безформените вампирски тела така, както куче се отръсква от водата. – Lava quod est sordium!16
15 Господи Исусе! (Лат.) – Б. пр.
16 Изчисти, каквото е нечисто! (Лат.) – Б. пр.
– Напред! – извиках аз и хукнах към стълбите, водещи към платформата.
Майкъл разсече морето от алени костюми на две – зашеметените вампири се надигаха от земята или отстъпваха назад, съскайки. Сюзан и Джъстин хванаха един от тях, който се опитваше да се промъкне по-близо, и отказаха останалите да последват примера му, като го заляха със светена вода от кошничката на Сюзан. Създанието нададе вой, падна на земята и притиснало ръце към очите си, започна да се гърчи като настъпен червей.
– Бианка! – извика Томас. – Единственият ни шанс е да убием водача им!
От тъмнината излетя нож – твърде бързо, за да успея да го видя. Но Томас го забеляза. Той протегна ръка, отби острието с меча си и ножът отлетя в тъмното.
Стигнахме в подножието на стълбата.
– Томас, задръж ги тук. Майкъл, ние се качваме горе.
Не изчаках да видя кой е чул думите ми; просто се обърнах и хукнах нагоре по стъпалата с шпага и бастун в ръце и свит от страх стомах. Нямахме никакви шансове да спасим навреме Лидия.
И въпреки това успяхме. Касапницата очевидно беше привлякла вниманието на Мавра и тя гледаше кръвта с оголени зъби. Щом ме зърна, лицето й се изкриви от злоба. Обърна се рязко към Лидия и вдигна меча над главата си.
– Майкъл! – извиках аз и вдигнах бастуна. – Venteferro!
Когато енергията ми обгърна Аморакус, той избухна в синкави и златисти пламъци и Мавра зави от неочакваната болка. Тя отстъпи назад, но продължаваше да стиска меча с бледните си ръце.
– Какво пък, сама си го изпроси – промърморих аз. Бастунът пушеше и трепереше в ръката ми, но аз стиснах зъби и извиках: – Vente! Venteferro!
Описах с бастуна дъга във въздуха. Мечът издигна съскащата Мавра над земята и полетя като плажна топка надолу. Вампирката се стовари върху камъните, което беше съпроводено от противния звук на трошащи се кости. Аморакус избухна в облак от гневни искри и излетя от ръката й.
Заля ме вълна от умора, зави ми се свят и аз едва не се строполих на земята. Въпреки че бях използвал бастуна с руните като фокусатор, усилието беше изчерпало силите ми. Оставаше ми да стисна зъби и да се надявам, че няма просто да се катурна на една страна. Буренцето ми с магия се беше изпразнило напълно.
– Хари! – извика Майкъл. – Внимавай!
Обърнах се и видях, че Мавра отново се насочва към платформата. Този път не си прави труда да използва стълбището и направо кацна на няколко метра от мен. Майкъл се хвърли напред; в едната си ръка стискаше камата с острието надолу и я протягаше като кръст към Мавра. Вампирката вдигна ръцете си срещу него и тъмнината потече от тях като поток от черен нефт. Тя засъска и забълбука, попадайки върху острието и дрехите на рицаря, но Майкъл разряза пелената й. Камата, превърната в кръст, пламтеше в бял огън. Мавра нададе съскащ вопъл и се отдръпна от него, отдалечавайки се от мен.
– Хари! – изкрещя Томас откъм стълбището. – Побързай! Няма да издържим още дълго!
Погледът ми се плъзна по платформата, но Бианка или прислужниците й не се виждаха никъде, въпреки че ярката светлина от кръста на Майкъл осветяваше и най-тъмните места. Забързах към Лидия, междувременно прибирайки шпагата обратно в бастуна.
– Още дълго? Изненадан съм, че все още сме живи!
– Светлината сияе най-ярко в най-дълбоката тъмнина! – извика Майкъл и на лицето му се изписа свирепо тържество. Очите му грееха с такава страст, каквато не бях виждал досега. Той продължаваше да изтласква Мавра назад под заплахата от парализиращия огън на кръста, докато тя не падна с писък от платформата. – Елате, сили на нощта! Ние ще удържим!
– Ще се махнем колкото се може по-бързо оттук, ето какво ще направим – промърморих аз под носа си, а на висок глас казах: – Слизаме долу! Бързо!
Обърнах се и видях как Томас, Сюзан и Джъстин удържат вампирите в полукръг под светлината на прожекторите в подножието на стълбата. По телата на вампирите висяха парчета кожа и дрехи. Някои от Червения двор отчасти бяха запазили човешките си лица, но повечето бяха в истинския си вид, без маските си от плът. Черни същества с провиснала плът, с изкривени, ужасяващи лица и кореми, издути от прясно погълнатата кръв. Черните им очи, в които се четеше само глад, проблясваха под прожекторите. Дългите им, кокалести пръсти завършваха с дълги закривени нокти, същите като на краката. Ципите между ръцете и слабините им бяха покрити с противна слуз – от предишните красиви тела и фигури не беше останало нищо.